Или размислите на един удавник, твърдно решен да се извади сам Потъвам. Всяка сутрин е особено осезаемо. Не мога да си поема въздух, макар че съм на сигурно място в леглото си, даже не съм и сама. Самосъжалението ме кара да пиша тези думи. Онова тънко всеизяждащо чувство, което като лепило ме прилепва към дъното […]
Помоли се на Бог за мен една блудница, малка крадла със сладък парфюм, родена от божията милост и тръгнала по затънетните пътища на покварата. Бог не я изоставил и намерил начин да я върне в правия път. За да помогне и на мен.
И понеже нямаше вече сили да пише, плачеше. Сълзите й се търкаляха по бузите, а в тях се отразяваха първите есенни листа на тополата отсреща. „Толкова беше хубаво на гробищата. Топличко слънце, спокойствие, кестените падат, усещаш вечността“ – помнеше още думите на баща си след една Задушница. Кой можеше да предположи, че и той ще […]
„Ооо, много е трудно, моето момче“. Това каза един уличен акордеонист на сина ми, когато той го попита дали е трудно да се научиш да свириш на акордеон. „Учи, учи, че да не работиш като мен“ – майстора на ламината у дома, пак към сина ми. „Всеки кандидат-студент трябва да си даде ясна сметка дали […]
Неизпито уиски ще остане, приятели. Потънахме в града, в парите, в порастването, във вещите, в работенето, в отлагането на хубавото за после, потънахме в пазенето, в страха, в криенето, в посредственото живеене и нямаме време за по едно уиски да изпием, блус да слушаме, или Били Айлиш или каквото кара душите ни да трепнат и […]
Представи си, че ти остава само един ден живот. На кого ще се обадиш? Какво ще направиш? Ще правиш ли това, което правиш в момента или ще зарежеш всичко и ще крещиш, че искаш да живееш? Правя си аз това упражнение – упражнение по живот го наричам, веднъж в месеца. Представям си, че ми остава […]
Денят, в който си роден, е супер специален. Казвам го като някой, който се е родил и като някой, който е родил друг човек. Дълго време се чудех защо човек получава поздравления за рождения си ден, а не майка му, която, нали, го е добутала на света. Но да се родиш е също толкова трудно, […]
„В най-страшните си моменти жените обикновено сме сами. Не защото няма кой да застане до нас, а защото така предпочитаме – да понасяме сами, а после да изгреем пред света силни и красиви. За всичко сме така – от кола маската, която боли зверски, но после приемаме одобрителни погледи, през високите токчета, които ни деформират […]
В нашата рОдина в последно време се надигат едни много странно гласове, които се опитват да ни върнат в 1920-та година. Един иска да забрани абортите. Друг превръща раждането на децата в полусмешна – полутъжна кампания, в която лайковете, големите гърди и коледния подарък за майка ми трябва да са ми водеща причина да имам […]
Има моменти, в които човек има нужда да си спомни кой е отвъд житейските роли, които има и в които се опитват да го вместят другите. Да прави само това, което харесва, без тежестта на „трябва“ и „налага се“. Да си спомни, че преди само е мечтал за това, което сега вече има и отново […]
Обядваме. Питат ме „Е как е, разкажи как я караш“. Добре съм, казвам аз и нямам нищо повече за разказване. Откакто работя за себе си, се лиших от бурните офисни емоции и клюки, от поводи за безпочвено ядосване и претакане на едни и същи разговори. Смеем се вкъщи, живеем си, пием кафе и се излежаваме […]
От няколко години съм верен почитател на Huawei и Honor (по-евтиния вариант на Huawei с най-яката камера на света). Много трудно сменям телефона си, част от мен е, свиквам с него и ме боли истински, когато трябва да си купувам нов и да правя всички настройки наново. След като един мой Huawei го гази кола […]
Да пробваш нови продукти, да споделяш мнението си и да печелиш от това наистина звучи като работа-мечта. Такава е, аз я работя вече 15 години. Преди Инстаграм и Фейсбук, журналистите бяха единствените, които имаха достъп до новите продукти, до бляскавите събития на брандовете и до възможността да повлияят с мнението си на голям кръг от […]
Часът е два следобед. Приключих с всички спешни задачи и би трябвало, с чувство на изпълнен дълг, да си седна на дивана и да си пусна „Дяволското гърло“. Не става обаче така. Когато работиш сам за себе си, никога не си сигурен дали си си свършил всички задачи или просто си забравила някоя. Или пък […]
Има нещо сбъркано в погледа ни върху живота. Гледаме го изпод свъсените си вежди, но не по Вапцаров, а ей така, на инат, с балканско недоверие. Да не вземе да ни прецака някой нещо. Особено силно не вярваме на тия, дето много широко се усмихват. Сто процента нещо крият. Сто процента нещо искат да ни […]
Най-после го направих. Изненадващо и по-бързо, отколкото си мислех, но спрях да ходя на работа в офис. След 15 години заклето екипно-офисно девойче, обърнах изцяло гръб на сутрешните кафета и дългите обеди, кикотенето в петъчен ден и тиймбийлдингите. Работата ми – content writer, позволява да работя от всякъде. Да съм една от мацките, които се […]
Знаете ли колко е разстоянието между живота и смъртта? Едно грешно пресичане на булеварда. Ей толкова. Един миг. „Затова не си прави човек никакви дългосрочни планове“, оплакваха загиналата си колежка другите продавачки от пазара. Знам го аз това за плановете. И един финансист от Lehman Brother, и той обичаше да си прави планове. Разказваше ни […]
Имам си гост-автор в блога, много е приятно ;) Запознахме се на едно пътуване до Истанбул. През първия ден си мислех, че е просто много красива. На втория ден разбрах, че е и много умна. А на третия – че пише увлекателно. И че не само тя изглежда като актриса, ами и животът й е […]
Познавам едно момиче, вече почти на 30, което страшно много иска да си има Барби с рокля на булка. Не е имала като малка и й е останало като желание. Отказва обаче да си купи, защото „аз съм вече на 30, как така ще си купувам Барби“. А може да си купи 4, още тази […]
Не искам детето ми да вярва в дядо Коледа. Не искам да си поръчва скъпите подаръци на него, за да не даваме ние пари. Не искам да пише писмо с желание за полицейска кола, а да получи хеликоптер, защото просто бяха свършили тъпите колички в магазина за играчки. Искам детето ми да знае, че подаръците […]
Френския тъкмо е натоварил количката с окосени бурени и се готви да ги изнесе от двора. Питам го накъде да тръгна. В края на селото сме, но основния път се разделя на две. „Накъдето и да тръгнеш с колелото, все е хубаво“, казва ми. Е, не съм с колелото, с детската количка съм и не […]
Всеки трябвало да си излезе от зоната на комфорт. Само така, видиш ли, човек се развивал. Вижте сега, аз за тази зона за комфорт работих здраво в продължение на години. Учих, страдах, прецакваха ме, раздавах се, плаках, печелех, работех още по-здраво, забравях себе си, после се намирах, създавах с ръцете си, боядисвах, размествах и хвърлях […]
Понякога си мисля, че имам само глава с мисли, без тяло. Оживявам се само когато нещо или някой ми предизвика ума. Скачането, тичането или изкачването на върхове не ми вдига адреналина. Вдигат ми го думите. В пороя от непремерени изречения, хвърлени обиди и изкусно замислени внушения се опитвам да хвърлям пояси на давещите се. И […]
Гледам, хората публикуват снимка на паница със супа и събират по 50 лайка. Викам си, и аз готвя, и аз ще смая света и интернет с кулинарно достижение, за да се радвам и аз на лайката. Ох не, на лайковете. Размразих един пакет кайма на парното, запретнах ръкави, сложих престилка и почнах да готвя мусака. […]
Тя е умна, руса и с големи очи. Има корона и поне няколко любовника. Ужасно досадна е, но тежко на онзи, който я няма. Тя Е шефката на Дружеството за защита на щастливите идиоти – една от най-забавните фейсбук страници с над 50 хиляди последователи. ТЯ има рожден ден през декември, което я прави още по-прекрасна, […]
Днес едни ще украсяват тикви, другите ще наричат тикви тези, които украсяват тиквите. Или с други думи – Хелоуин е и народът ни се радва, че има още една причина да се разделя и мрази. Едните не намират нищо лошо в това да се маскират като страшни, красиви или страшно красиви същества, да се забавляват […]
Като цяло, мисълта, че съм се родила жена, ме радва изключително много. Нямам брада, която да бръсна всеки ден, няма опасност да оплешивея на 30, освен ако не прекаля с блондора и пресата за коса, мога да нося дълги поли и се събирам на късата страна на дивана, когато ми се доспи. Но има дни, […]
Агент под прикритие, българска мафия и Захари Бахаров – от 5 години насам „Под прикритие“ е Сериалът на БНТ. Ден преди официалната премиера на 20 март от 20 часа, аз ще споделя за една негова тайна сила, която едва ли някой друг (луд) освен мен е открил. Сериалът „Под прикритие“ действа изключително съсредоточаващо и вдъхновяващо, […]
Знаете ли какво е това на снимката? Хубава, ароматна буца масло, току що избита в мандра от мляко, надоено от щастливи крави? Да, ама не. На етикета пише „Имитиращ продукт, съдържащ растителни мазнини. Съдържание: краве масло (70%) , палмово масло (25%).“ Изглежда като истинско масло, мирише като истинско мaсло, продават го като истинско масло (нямаше означение […]
Всяко лято си обещавам да не забравям през зимата, че е имало слънце Че съм ходила боса, че сме яли праскови. Всяко лято си обещавам да не тъгувам за него, но всъщност цяла зима чакам да дойде лятото, за да си обещая отново да не тъгувам за него.
Все се оказвам в ситуация да се обяснявам. Да се защитавам. Да се опитвам да внуша моята гледна точка. Изморително е, държа да ви кажа. Ходя на хор, уча френски и съм късогледа. Точка. Обичам перли и нямам никакво намерение да осъвременявам старото си, аристократично жилище. Старомодна съм в отношенията си с хората, държа на […]
За първи път от години си сменям чантите през няколко дни. Имам различни чифтове обувки, за различните палта, за различните случаи. Кецове също имам, няколко чифта, но вече ги обувам само през уикенда и само през лятото. От кога започнах? От както по дрехите посрещат, а по ума изпращат, ако изобщо ти дадат шанс, след […]
Принтирани ръце, една снощна новина, гайда на паркинга и други забавни случки от 7 до 8 днес. Прииска ли ми се да споделя 4 линка един след друг във Фейсбук, ясна е работата – време е за нередовната ми рубрика „Сутрин с кафето“. Днешното е със силен морски акцент, но това го казвам само за […]
Много мои приятели вече го бяха правили. Аз така и не можех да се престраша, да намеря подходящо време и място, и да преживея онова, което всички обичат да правят често, особено през лятото. Е, по-добре късно, отколкото никога, нали. Случи се внезапно, без много предварителна подготовка. Спонтанно реших, че да, ще го направя тук […]
Когато бях на 16, си мислех, че като стана на 30, ще съм застаряваща леличка с пеньоар и по чехли. Е, вече съм на 30 и малко, не нося пеньоар и ми е толкова добре, че не съм на 16, че мога да ви го опиша даже :) Имам работа и пари Живея сама Сесиите […]
Пускаш радиото, а от него – реч на Станишев. Идват избори, но никой не знае как ще се гласува, а Брандън от HONY ме кара за пореден път да се замисля дали да не сменя рязко попрището и да стана учител още сега, а не след 10 години, както тайничко планирам. Сутрин с кафето, откакто […]
В папка Чернови се мъдрят няколко заглавия, които чакат да се превърнат в постинги. Тъй като обаче са се родили под лоша, т.е мързелива звезда, разбирай Estrella, тези заглавия едва ли ще грейнат над дълбокомислени, забавни или каквито и да са, постинги. Но тъй като човек трябва се отнася с уважение към споходилото го […]
Всеки път като видя такава снимка, ме свива под лъжичката. Чувствам се дебела, мързелива и с повишен холестерол. Предполагам, така действа тази снимка на всички, които я видят и които не знаят историята зад нея. Мацката на снимката не ходи на работа от 9 до 5. Мъжът й също не работи по 10 часа извън […]
Ситият на гладния не вярва, казват старите хора. Младите обаче, ние, виждаме друга истина – че гладния на сития не вярва. Гладните за храна не могат да са гладни за морал. Ситите, направили собствения си хляб, знаят какво е да загубиш свободата си. То е повече от това да загубиш хляба си. И се опитват […]
Кликате ли на реклами? Аз – непрекъснато. За мен рекламата е най-красивия начин някой да каже на някого, че има нов продукт. Другите начини на реклама, т.е на препоръчване на продукт, ги използваме всички без да се усетим – съвети от приятелки, мнения в електронни магазини или статии от (уж) независими източници. Така че – […]
Ако искаш това да е твоята неделна чаша за кафе, поръчай я от 1bike.bg Кафето в неделя сутрин е свещено. Няма мръсна чиния, разхвърляна стая или събитие, което да ме отклони от това да си направя кафе, да седна и да си неделствам – с книга, с телефона, с блога, с трите едновременно. От […]
Изключително нередовната ми рубрика „Сутрин с кафето“ се завръща. Днес само, явно няма да се върне доброто старо време, в което блогвах по 4 пъти на ден и само невъзможността да пиша в два файла едновременно ми пречеше да пиша и по-често. Все пак, това че не пиша, не означава, че не чета. И колкото […]
Да си монархист в България звучи като да си малко леко полудял, изпаднал в остра липса на здрав разум и на всяка цена – привърженик на политическите далавери. Може, ако си привърженик на българската монархия, останала в историята първо с това, че не е българска и с това, че накрая си превърнахме царя в премиер. […]
Имаше един фантастичен филм, в който Луната се взриви, не помня от какво, дали не беше от намеса на хората, тук настана сероизна апокалиптична ситуация, поизмряха едни милиони хора и в края на филма се появи любимия ми надпис „след 10 години“. Та 10 години след избухването на Луната, парчетата й се бяха завихрили в […]
Не разбрах кога го докарах до там! Да има шест чифта летни обувки! Радвам ли се? Много, но не и в момента, когато трябва да избера какво да обуя. Ниските или високите? Бързо прехвърлям какво ме чака през деня, павета или таксита, решавам високите, чакали ме били само таксита. Да, ама не. Планът се […]
Протести на миньори. Уволнени са 2 000 души само за един ден. Над 22% от жителите на страната живеят под прага на бедността. Въвеждат се непосилни данъци. 2013г, България? Не. Края на 80’те години, Великобритания. Ученици се крият и пушат зад училището по време на час, а след часовете пият джин с тоник. Момчетата са […]
1. Животът е несправедлив, но все пак е прекрасен. 2. Ако се съмняваш, направи още една крачка напред. 3. Животът е твърде кратък, за да го прекарваме в ненавист. 4. Работата ти няма да се погрижи за теб, когато си болен. Това ще направят твоите приятели, родители и близки. Пази тези отношения. 5. Всеки месец […]
Нередовната ми рубрика „Сутрин с кафето“ силно се влияе от 1)наличието на кафе вкъщи, 2) наличието на гости сутрин и 3) парче свободно време за писане. В последно време необходимите условия трудно се създаваха, но за миналото не се говори, защото то е минало :) И така, ето какво прочетох с кафето тази сутрин. Закриха […]
От опит знам, че стартирането на нова рубрика е пълно с ентусиазъм, банери и добри идеи. И същият този опит ми е показал, че миг след това новата рубрика ти увисва като камък на шията и я мразиш, защото трябва и на нея да й обръщаш внимание, и в нея статии да качваш. Въпреки […]
Не всяка Коледа е Великден. Ако миналата година съм регистрирала коледен пик, тази година е нормално да имам коледен спад, нали? Елхата още е в кашон, писмото до дядо Коледа на детето даже не сме го започнали, а върхът на всичко е, че не ми се ядат дори чушки с боб, а това вече е […]
Майки бягат с децата си на ръце, за да се скрият от бомбите. Някъде, там, няма значение къде, животът трябва да бъде съхранен от ръцете на някой, който иска да го отнеме без да го е дал. Тук някъде една жена изпитва угризения, че е дала тялото си, за да расте детето й здраво, бори […]
Облачните технологии навлизат. Ей ги на, ето ги, на една ръка разстояние. Ама не гледайте нагоре към небето. Нямате нужда от чадър за тях, защото от тях няма да завали дъжд, а само информация. Въпросът е къде са гледали онези, които наложиха термина „облачни“ на български. Но преди всичко – малко знание. Облачните технологии, […]
Да искаш нещо с цялата си душа, без да знаеш какво точно е то. Да си готов да подложиш тялото си на най-голямото изпитание, познато изобщо. Да се съгласиш костите ти да се разделят една от друга, мускулите ти да се разтеглят до неузнаваемост, да се сприятелиш с болката и да се лишиш от елементарен […]
Все някъде, казват, е 5 часа следобед, и е подходящо време за един аперитив. А другаде, казвам аз, е 33:33 ч. и е подходящо време за всичко:
Странно нещо са сериозните болести. Карат хората да заобичат всяка секунда от живота си толкова силно, колкото само човек може да обича. А още по-странно нещо са здравите хора, които живеят така, сякаш имат цялото време на света, сякаш винаги ще има утре и „после“. Защо трябва някой в бяла престилка да даде срок на […]
За мен месец май са макове. Май е и път, началото на лятото и първите залези след 9 часа. Тази година реши друго, но какво пък – все някъде е имало истински Май :) Снимката е на Александрина Цонева от ОМ
Сърце юнашко не трае, когато в един ден се случат чудни и дивни събития, като забраната за пушене и поредния безплоден напън на българските медии да се покажат на висота. И така, преглед на печата за лека нощ, нека прибавя към глобалното говорене и моите две страници текст. Забраната за пушене Гласуваха го, приеха го! […]
Всеки знае, че пиенето не се препоръчва за бременни. И всеки знае, че малко вино или чаша бира са допустими, от време на време и не от сутринта. Както се казва, бременните са хора. Да, ама не. Домейн Бойар категорично забраняват на бременните да пият вината им, даже и забранителен знак са сложили. Задраскана бременна, […]
Чаша червено вино на обяд Следобеден сън Хубаво криминале Изгрев на плажа Палачинки с nutella Кебапчета в крайпътно заведение По здрач през лятото Неочаквана среща Пълнолунието Кафе с мляко след обилен обяд Дрямка под дъб Дъждовните капки по прозореца Аромат на ванилия
Четенето е умение, което повечето от нас усвояват на 5-6 годишна възраст. Благодарение на подредените в думички символи хората си предават съобщения, разказват си истории, споделят мислите, които се въртят из главите им. Заедно с четенето върви и умението да разбираш това, което четеш. Което всъщност е по-важната част. Да четеш и да разбираш се […]
Една снимка е равна на хиляда думи, беше казал някой и аз му се бях разсърдила. Е, отсърдих се :) Всички снимки
Или защо си взех обикновен телефон Ако ай-фоните можеха да говорят, щяха да кажат едни не много приятни неща, достойни за категорията „Истината боли“. Като например „Струвам повече от всичките ти дрехи“ и „Ще те оставя без приятели“. За това се е сетил Nico Ordozgoiti, арт-директор от Мадрид. Не само се е сетил, но е […]
Свободната воля различава човека от всички други живи същества. Различава и един човек от друг. Свободната воля е нещо, което повечето хора забравят да използват, оставят се на течението и после обвиняват медиите, масоните или съседката от дясно, че не живеят живота, който искат. Свободната воля, разбирай, правото на избор прави от едни хора Хора, […]
В утрото след най-дългата нощ в годината, в която заваля сняг както си трябва, се заех с активна коледна дейност, а именно – опаковане на подаръци и надписване на коледни картички. И като всеки собственик на фотоапарат, наснимах коледната ни украса от всички възможни ъгли, заснех и собственото си отражение в една топка на елхата, […]
Брад Пит бил остарял, защото станал на 48. А като стане на 84, какъв ще е бре, ако сега е стар? Това ми напомни, че малко преди 30-я ми рожден ден се замислих по въпроса с годините и възрастта. Естествено, стигнах до извода, че всичко е относително и че човек е на толкова, на колкото […]
Животът е низ от дните, в които правим обикновените неща – закусваме, ходим на работа, говорим с приятелите си, отглеждаме децата си, слушаме музика, прибираме се с метрото, пазаруваме, избираме си дрехи, седим изморени на дивана в хола, гледаме втренчено картината на стената срещу него, обичаме се. Вярвам, че животът трябва да се живее всеки […]
