Бог да пази Кралицата. Или защо харесвам монархиите

Виж още

Давайте лимоните!

Давайте лимоните, ама от истинските, сочните, жълтите, ароматните, пораснали...

Когато Деми Мур срещна Мария Бакалова…

Има истинска Пепеляшка и нейното име е Мария Бакалова....

Сезонът на книгите

Най-сладкият миг е когато най-сетне си успял да наместиш...

Сподели

Да си монархист в България звучи като да си малко леко полудял, изпаднал в остра липса на здрав разум и на всяка цена – привърженик на политическите далавери.

Може, ако си привърженик на българската монархия, останала в историята първо с това, че не е българска и с това, че накрая си превърнахме царя в премиер.

Но сега изобщо и хич няма да говорим за такива политическо-исторически щекотливи въпроси, а за онези монархии с приказен елемент, които все още, за щастие, съществуват и носят на своите държави само и единствени позитиви.

И така, след като преди известно време наводних Фейсбук стената си със статии за предстоящото раждане на бебето на Кейт и Уилям и се радвах също както се радвах на бебетата на сестра ми, ето моите няколко „да“ на монархията като институция. По света, не у нас. У нас – #ДАНСwithme сега и завинаги.

Монархията е традиции

Знаете ли защо хората обичат да правят едно и също всеки ден, защо имат навици и обичат рутината? Защото това им дава спокойствието, че знаят какво следва.

Монархията, особено в наши дни, дава именно това усещане за последователност и предсказуемост, което дава на хората чувството за сигурност.

Всяка година има конни надбягвания в Аскът, на което дамите показват екстравагантните си шапки.

Всеки път, когато се роди наследник, свидетелството за раждане се изнася на златен постамент пред двореца, за да го видят всички. Това- 0т триста години.

Последователност и предсказуемост – това, което липсва на демокрациите, особено на прохождащите такива.

Монархията е морални ценности

Няма как да си принц, особено на Англия, и да си простак.

Образованието, възпитанието и тежестта на отговорностите, които рано или късно ще трябва да поемеш, си казват думата и вместо в татуиран полу-идиот, който не може да си напише името без грешка, ставаш добре възпитан и образован млад мъж.

Ние не знаем какъв ще е следващия ни премиер. И този не знаехме какво ни готви. А един бъдещ монарх израства пред очите на всички, образова се, учи се и живее с едничката цел – да стане добър крал на народа си.

И да упражнява мек, но неотклонен контрол над институциите, управлявани с избираеми длъжности. Както и да развива благотворителни каузи, да служи за посредник в решаване на спорове и в крайна сметка да се грижи за държавата си.

Монархията е реклама на страната

Сватбата на принц Фелипе и Летисия в Испания, сватбата на принц Уилям и Кейт, юбилея на Кралицата – това са приходи за страната. На хората им харесва да виждат оживели приказки за принцеси, дворци, корони и каляски.

Впрочем, и досега най-известните посещавани туристически обекти в република Франция са останалите от монархическия й период замъци, градини, арки и прочее красоти.

Британската монархия е известна с това, че подкрепя родното производство и всички доставчици на Двореца са горди носители на специален знак за това.

Производителят на пелената, с която беше повито бебето Джордж при изписването, също се радва на огромни приходи вследствие кралската реклама.

Монархията е добър начин да се говори за страната само в положителна светлина. Или поне в повечето случаи. Къде-къде по-добре е „Кралица Елизабет посети детска градина“ пред „Правителството на БСП назначи мафиот да се бори с мафията“.

Монархията е сбъдната приказка

Принцът се влюбил в обикновено момиче, оженили се и заживели щастливо в двореца. Видяхме го на живо, два пъти за последните 10 години и, не отричайте, тази история се харесва на всички.

Харесва ни много повече от онази за псуващите претендентки за мис България или забременялата и после абортирала обещаваща певица Рут.

По-добре да храниш монархия, отколкото олигархия

Да, монархията струва скъпо на държавата. Но скъпо струва всяка държавна администрация. Както видяхме обаче, от монархията има и положителен ефект. Аз, ако ще „хрантутя“ някой, предпочитам да е от ранга на принц Уилям, а не от ранга на Пеевски.

Така че….:)