Да откажа Фейсбук се оказа по-трудно от отказване на цигарите

Зависими. Такива сме ние. Зависими от навиците ни, които ни създават уют, предвидимост и идентичност. „Аз съм пушач“. „Аз се интересувам от обществено-политически теми“, „Аз съм фейсбук звезда“, „Аз всяка вечер пия по 3 ракии“.

И държим на тези си навици дори когато ни разболяват, дори когато ни убиват, дори когато ни правят нещастни, защото не знаем какви други да бъдем. Не е трудно да спреш нещо, трудно е да измислиш с какво да го заместиш.

Ето ме и мене днес, 13 години след като спрях цигарите, се опитвам безуспешно да спра да скролвам изгубилите смисъл социални мрежи и загубилите всякаква обективност и връзка с истината медии.

Не мога да спра. През последните 15 години аз бях човека-фейсбук, човекът-медия, РАБОТЕХ в медия и всичко това ми докара панически пристъпи, превърнах се от оптимист в песимист и загубих всичките си реални приятели, защото всички ние се пренесохме във Фейсбук и спряхме да се виждаме.

Сега е време да измисля нова своя идентичност и да се заобиколя с хора, които мислят по същия начин като мен.

Преди 13 години бях приятно изненадана колко готини хора са колегите-непушачи (в кръга на шегата, разбира се, знаех, че са пичове, просто не прекарвах време с тях в топлата кухня на офиса, а зъзнех отвън с другите коминчета). И сега се случва същото – срещите ми с хора, които не следят медиите, не висят във фейсбук и си гледат живота, се оказват много по-приятни от срещите с облъчени фейсбукари и потребители на медийно съдържание от всякакъв тип.

Лошото е, че нямам изградени навици за редовни срещи с тези мили, невиртуални хора. Опитвам се да ги намеря във вайбър групи или в някакви форуми онлайн, но това моето е като да казваш, че си спрял цигарите, само защото си минал на електронни.

Целият ми ден е организиран около следене на соц.мрежите и новините. Мога без часовник да установя, че е време да си пусна новата порция страх. когато е 8 вечерта, не си казвам „време е за вечеря“, а си кавам „Време е за новините“. Наркоманска работа.

Сега съм напът (заедно се пише, не е грешка, проверих в речника) да си измисля нови навици – полезни, с които да заменя старите вредни. Но мозъкът ми отказва да измисли нищо друго толкова важно, колкото набавянето на новата порция първо допамин, а после кортизол, които се произвеждат от скролване, броене на лайкове и четене на шок-бомба заглавия.

Знам, че ще успея. Също както успях да спра цигарите и да съм точно толкова горд непушач, колкото бях и горд пушач, знам, че ще преборя зависимостта от нарочно изкривена информация, създадена само за да те закача за рекламите.

Но и знам, че няма да е лесно, знам, че ще ми трябва псевдозаместител известно време, както пушех наужким солетки когато ужасно много исках да запаля. Но също както с цигарите, знам, че спирането на фейсбук и социалните медии изобщо са полезни за моето здраве.

И да, ще стана също толкова досаден анти-медиен човек, колкото страстен привърженик и участник в театъра бях.

Ако споделяте тези мисли, драснете ми мейл, търся си съмишленици :)

velina@scribum.bg