Завой надолу

Виж още

Заоблени форми и меки килими – новите тенденции в интериора

За много дълго време думата уют не намираше реално...

Обичам те колкото солта!

Помните ли онази приказка, в която най-малката дъщеря каза...

Къмпинг е.

Къмпинг е и зарязваш спането, защото чакаш да...

Давайте лимоните!

Давайте лимоните, ама от истинските, сочните, жълтите, ароматните, пораснали...

Сподели

Имаше един фантастичен филм, в който Луната се взриви, не помня от какво, дали не беше от намеса на хората, тук настана сероизна апокалиптична ситуация, поизмряха едни милиони хора и в края на филма се появи любимия ми надпис „след 10 години“.

Та 10 години след избухването на Луната, парчетата й се бяха завихрили в земната орбита като пръстените на Сатурн, а преобразените от трагедия земляни се бяха върнали към хармоничния с природата начин на живот и главната героиня провеждаше урока си сред природата.

Нетипично за мен, този апокалиптичен катарзис ми се вижда единственият изход от скодоумието, в което живеем.

До тези мрачни мисли ме доведоха няколко несвързани помежду си събития от последните дни, които обаче в основата си са причинени от един и същи природен феномен – хора се превръщат в свине.

Детенцето на приятел почина, защото припаднало в час, а от години в училищата няма лекар, който поне да направи опит за реанимация. Няма лекари, защото нямало пари. Според мен няма лекари, защото няма хора, а има свине. Свине, които са готови да изядат собствените си деца, ако няма какво друго да ядат.

Сега щели да ги връщат, видиш ли, училищните лекари. Чудесно. Ама трябваше да стане тая гадост, за да се усетите, така ли?

Друго детенце почина – нали разбирате, че това не е на филм и след надписите актьорите не се прибират по живо по здраво у дома, това е наистина – дете умря заради неремонтирано футболно игрище.

В училищен двор. Защото никой не е обърнал внимание, никой не е вдигнал поглед от собствения си пъп, от собствения си търбух и да види, че нещо там не е както трябва. Никой не е обърнал внимание, защото е бил зает със себе си.

Откъснат кабел убива дете, нали броите, това е третото, защото някой не си е мръднал пръста да отиде и да го поправи. Някоя свиня е предпочела да си грухти кротко, вместо да си свърши работата – не отлично, просто да я свърши, а сега с понаведена за пред хората глава ще продължи да си живее, въпреки че е заради неговото безхаберие едно детенце си е отишло.

Политическите ни партии се държат като враждуващи фамилии, които си скачат на бой, обиждат се, целуват се, ухажват се и си правят номера като в треторазреден сапунен сериал без да мислят, че Народното събрание не е офис, не е ТКЗС-то и не е кварталната кръчма, а място, на което се решава живота на всички. ЖИВОТА.

И виновни за това не са те, а всички онези, които не си помръднаха безхаберните задници да отидат и да гласуват. Всички, които със свинските си мозъчета не помислят за нещо друго, освен за търбусите си и смятат, че политиката не ги интересува.

В Турция протестират, защото един самозабравил се политик смята печалбата за по-висша от природата, от свободата, от правото да си такъв, какъвто си, да живееш.

А за финал, който финал всъщност се превръща вече в нашия апокалиптичен катарзис (питайте наводнена Европа, изгоряла Калифорния, издуханото от торнадо Охайо) времето през юни нагледно показа климатичните изменения.

Ако ви е студено, уважаеми, докато четете това, вместо да ви е топло, както се полага на юни месец, то е защото там, където трябва да е студено сега, всъщност е топло. И топлината е избутала студа към нас – където трябва да ни е топло.

И това се случва защото се возим по един в автомобилите си, защото се затрупваме с вещи, от които нямаме нужда и които са произведени в другия край на света от хора и донесени до тук, защото изхвърляме храна, за която преди това са отишли ресурси да се произведе, а правим всичко това, защото сме лакоми.

А лакомията убива. Докато не прозрем тази проста истина, от която произлиза всичко и докато не започнем да живеем като хора, а не като свине, все ще се въртим в спирала, която вече копае дъното.