Защо никога няма да си сложа снимка на детето за профилна във Фейсбук

Виж още

Давайте лимоните!

Давайте лимоните, ама от истинските, сочните, жълтите, ароматните, пораснали...

Когато Деми Мур срещна Мария Бакалова…

Има истинска Пепеляшка и нейното име е Мария Бакалова....

Сезонът на книгите

Най-сладкият миг е когато най-сетне си успял да наместиш...

Сподели

Всеки родител смята, че неговото дете е най-хубаво. И то си е така. Ей го, като го гледам моето – ами най-хубавото е, особено когато спи :)

Хубостта на детето ми обаче по никакъв, ама никакъв начин няма да ме накара да сложа негова снимка като моя профилна във Фейсбук.

И веднага започвам да обяснявам защо, да не мислите, че се заяждам на дребно с всички онези познати и непознати родители, превърнали профилите си в албумчета с детски снимки.

1. Аз и детето ми не сме един и същи човек

Аз съм си аз – женски пол, женско име, някъде след 30-те. Профилът ми във фейсбук е мой личен профил. Не семеен (за това явление ще се ядосвам друг път), не на детето, а МОЙ.

Както гащите са си мои, роклите и обувките.

Затова и снимката на профила трябва да е моя. Или нещо, което да напомня за мен – розова овца, джапанки или друга приумица, родила се в сънената ми глава.

Ако някой си сложи снимка на Брад Пит като профилна и се опитва с нея да сваля мацки, се смята за измама.

Да си чатя с някой, който е видимо на 6, е не по-малка измама.

2. Говорите с мен, не с детето ми

Общуването в социалните мрежи е също толкова реалистично, колкото и общуването офлайн. Спомнете си колко пъти сте се ядосвали, усмихвали, влюбвали и карали с думи. Аз даже взех, че се ожених ей така, през фейсбук, но и това е друга история.

Абсурдно е профил с детска снимка да обсъжда политическите теми, да се закача с приятелите си или да разказва мръсни вицове.

Да се уговаряш за излизане по женски с момченце на 4 години, застанало по голо дупе в пясъчник, е, съгласете се, налудничаво.

Все едно да пратя детето да се срещнем в сладкарницата под нас, вместо себе си. Или да си сложа маска на лицето с неговата снимка. Бррр.

3. Децата все някога ще пораснат

Ние имаме късмет да сме израснали във време, в което нямаше интернет. Само някоя пожълтяла снимка издава безумните прически, дрехи и дебели вежди, с които сме преминали през тийнейджърските си години.

За разлика от нас обаче децата ни са „диджитал нейтив“, родени в дигиталното време и техни снимки, смешки и изцепки се появяват някъде на 8-та минута след раждането им.
Само за няколко години те имат огромни „досиета“ онлайн, които, повярвайте, ще ги е срам да разглеждат когато станат на 13.

Като родители сме длъжни да пазим репутацията на децата си, но вместо това ние ги изтипосваме всеки ден във всякакви пози. А после ще се чудим защо ни затръшват вратата под носа.

4. В интернет бродят всякакви типове

Учим децата си да не говорят с непознати на улицата, не споделяме много лична информация когато се запознаваме с някого на живо, но когато сме онлайн, си мислим, че е безопасно и разправамя и показваме наляво и надясно колко деца имаме, как се казват и къде ги водим най-често.

Без да ставате параноични, не забравяйте, че има лоши хора в интернет също толкова, колкото и навън.

Дори да сте ограничили останалите си снимки и те са достъпни само за приятелите ви, профилната снимка се вижда от всички.

Освен това всеки коментар от ваш приятел под ваша снимка позволява на приятелите на приятеля ви също да разглежда вашите снимки.

То е същото, като да вземете снимка на детето си, да тръгнете по тротоара и да я завирате в носа на всеки срещнат – „Много ми е хубаво детенцето, нали, НАЛИ!“