Да искаш нещо с цялата си душа, без да знаеш какво точно е то.
Да си готов да подложиш тялото си на най-голямото изпитание, познато изобщо.
Да се съгласиш костите ти да се разделят една от друга, мускулите ти да се разтеглят до неузнаваемост, да се сприятелиш с болката и да се лишиш от елементарен физически комфорт.
Да пристъпиш към нещо, знаейки, че може да не оживееш, но да искаш с цялата си душа то да се случи, без да има как да се подготвиш предварително за това, което те очаква.
Да се лишиш доброволно от храна, от сън, от почивка и от нещата, които обичаш, за неопределено време.
Да плачеш и да се смееш едновременно.
Да крещиш от яд, а в следващия момент да примираш от любов.
Да искаш да избягаш, но да не искаш да се откъсваш.
Да се оставиш да бъдеш бутан, ритан, настъпван, хапан, скубан и да не се съпротивляваш.
Да тъгуваш, но да обясняваш, че всичко е прекрасно.
Да повериш на непознати най-ценното си притежание и да се самоубедиш, че то е в сигурни ръце.
Да си щастлив от всичко това.
Какво е то? :)