Мъж в командировка, пуйки-журналисти и други ненаписани постинги

Виж още

Давайте лимоните!

Давайте лимоните, ама от истинските, сочните, жълтите, ароматните, пораснали...

Когато Деми Мур срещна Мария Бакалова…

Има истинска Пепеляшка и нейното име е Мария Бакалова....

Сезонът на книгите

Най-сладкият миг е когато най-сетне си успял да наместиш...

Сподели

floral-pattern-piano-typewriter-vintage-writing-machine-Favim.com-79331

 

В папка Чернови се мъдрят няколко заглавия, които чакат да се превърнат в постинги. Тъй като обаче са се родили под лоша, т.е мързелива звезда, разбирай Estrella, тези заглавия едва ли ще грейнат над дълбокомислени, забавни или каквито и да са, постинги.

Но тъй като човек трябва се отнася с уважение към споходилото го вдъхновение, за да го навестява то и друг път, ето заглавията, които така и не се превърнаха в постинги, но заслужават да видят бял свят, защото с нищо не са виновни, че на мен в последно време не ми се пише, само ми се яде шоколад.

„Мъжът ми е в командировка – план за действие“

Не, нищо пикантно няма, нищо. Така разбрах, че вицовете са измислица. Последния път, когато мъжът ми не беше вкъщи, че и детето беше взел със себе си, запретнах ръкави и 1) чистих, 2) разместих мебелите, 3) изциклих паркета, 4)пак чистих и пак подреждах след цикленето и 5) прекарах едни чудни петъци на един плажен бар в полите на Витоша. Но най-вече чистих и местих мебели. И ги завивах с чаршафи, защото така показват в Пинтерест.и

„Глуповати пуйки стават журналисти, крякат очарователно“

Очевидно бяс е бил избил над естеината глава, че да родя такова заглавие. Само ще изброя няколко от недоразуменията, с които се сблъсках в последните две седмици по страниците на безбройните женски издания, които стават все повече, но за сметка на това – все по-нискокачествени, да не кажа тъпи.

И така: Внимание, карбохидрати.

Прочетете го пак. Разбирате го, нали. Карбохидрати. И аз го разбирам но не е там въпросът. Въпросът е, че се казва въглехидрати. Точка.

Района Алзаце, който е ту немска, ту френска територия. Това вече не го знаете, нали. Няма и как да го знаете, защото района е Елзас, а това Алзаце изобщо не мога да си представя как се е родило в нечий беден откъм обща култура, но богат откъм амбиция за писане, мозък.

„Диаманти за Коледа“ – заглавие в български сайт на статия,  в която на средностатистическата българска мацка се обяснява как трябва, видиш ли, да се посипе с диаманти, как това е най-хубавия подарък, как ставаме стилни, как….алооо, вие връзка с реалността имате ли, бе колеги? диаманти? В България? Като подарък? МАСОВ?

Пишат си нашите журналисти едни работи, дето си мислят, че са интересни, а те не вълнуват никой друг, освен тях самите, въртят се едни импресии, хаби се една хартия и искаме всички да сме Vogue и Marie Claire, ама не можем. Адекватност и усет – това трябва.

„И изведнъж ме досрамя…“

За това как от нудистки плаж преди 15 години рязко завих към „под чадъра с рокля“, но то е има едно просто обяснение и то се нарича ЕГН.

А сега сполай ви, време ми е за кафето.