Храна? Секс? Скъпи ботуши?
Не, нищо от това не може да се определи като най-голямото изкушение.
Най-голямото изкушение е изключеният телефон. Или телевизор, взависимост от зависимостите ;) Гледаш го такъв тъмен и мълчалив и ти се иска да го включиш. ВЕДНАГА.
И на Аладин му е било по-лесно с оная лампа, отколкото на нас с изключения телефон.
Вероятно 95% от хората, които познавам, посягат към телефона си още преди да са си отворили очите. Ако не, си включват компютъра още преди да са си измили очите.
А някои включват и телевизора, и компютъра.
(като мен в момента. Не мога да продължа да пиша, защото гледам как Джейми Оливър учи училищни готвачки в Англия да готвят вкусна и здравословна храна. Няма такова нещо като мултитаскинг. Има мултидистрактинг).
Да се върна към моето изкушение.
Информацията. Това, което ни привлича към телефона, телевизора и компютъра е неограниченото количество информация, което има там.
Лесносмилаемото забавление на един клик разстояние.
Как да се лишиш от него. Трудна работа, нали.
Дори в секундите, в които се къпеш, се чудиш какво ли се случва там – някъде далече от тебе, често с хора, които не познаваш или които не си виждал от завършването.
Ръцете треперят чак докато посягаш към синия бутон с Ф отгоре.
И в мозъка се отделя хормона на щастието, също както когато налапаш първото парченце шоколад.
А е толкова пречистващо да стоиш и да гледаш изключен телевизор. Сякаш си затворил прозорец от хубава дограма между себе си и Цариградско шосе.
Тихо и спокойно. Почиваш си. Очите блуждаят, чудят се в какво да се заковат и в крайна сметка виждат птиците през прозореца, цветето в другия край на стаята, паяжината горе в ъгъла, която явно си стои там от месеци.
Устоиш ли на изкушението, печелиш реален живот.
Ще устоиш ли поне днес?