Най-голямото изкушение

Виж още

Безсъние при пълнолуние – не сте сами в нощта

Пълнолуние е. Познава се по оцъклените посред нощ очи...

Когато  приятелите се превръщат в злодеи

Да имате близки приятели, е голяма ценност. Те ви...

Колко вида застраховка “Живот” има всъщност?

Да имаш застраховка “Живот” е голяма екзотика. По-екзотично от...

Постановката “Съседите отгоре” – гледайте задължително със съседите отдолу

“Съседите отгоре” е много смешна, разпускаща, добре написана и...

Сподели

girl-relaxing-hammock_53343991-660x400

Храна? Секс? Скъпи ботуши?

Не, нищо от това не може да се определи като най-голямото изкушение.

Най-голямото изкушение е изключеният телефон. Или телевизор, взависимост от зависимостите ;) Гледаш го такъв тъмен и мълчалив и ти се иска да го включиш. ВЕДНАГА.

И на Аладин му е било по-лесно с оная лампа, отколкото на нас с изключения телефон.

Вероятно 95% от хората, които познавам, посягат към телефона си още преди да са си отворили очите. Ако не, си включват компютъра още преди да са си измили очите.

А някои включват и телевизора, и компютъра.

(като мен в момента. Не мога да продължа да пиша, защото гледам как Джейми Оливър учи училищни готвачки в Англия да готвят вкусна и здравословна храна. Няма такова нещо като мултитаскинг. Има мултидистрактинг).

Да се върна към моето изкушение.

Информацията. Това, което ни привлича към телефона, телевизора и компютъра е неограниченото количество информация, което има там.

Лесносмилаемото забавление на един клик разстояние.

Как да се лишиш от него. Трудна работа, нали.

Дори в секундите, в които се къпеш, се чудиш какво ли се случва там – някъде далече от тебе, често с хора, които не познаваш или които не си виждал от завършването.

Ръцете треперят чак докато посягаш към синия бутон с Ф отгоре.

И в мозъка се отделя хормона на щастието, също както когато налапаш първото парченце шоколад.

А е толкова пречистващо да стоиш и да гледаш изключен телевизор. Сякаш си затворил прозорец от хубава дограма между себе си и Цариградско шосе.

Тихо и спокойно. Почиваш си. Очите блуждаят, чудят се в какво да се заковат и в крайна сметка виждат птиците през прозореца, цветето в другия край на стаята, паяжината горе в ъгъла, която явно си стои там от месеци.

Устоиш ли на изкушението, печелиш реален живот.

Ще устоиш ли поне днес?