Облачните технологии навлизат. Ей ги на, ето ги, на една ръка разстояние. Ама не гледайте нагоре към небето.
Нямате нужда от чадър за тях, защото от тях няма да завали дъжд, а само информация. Въпросът е къде са гледали онези, които наложиха термина „облачни“ на български. Но преди всичко – малко знание.
Облачните технологии, накратко, са различни услуги, които можете да ползвате онлайн, вместо да качвате много програми на компютъра си.
Прост пример за това е Googld Docs, Calendar, Translate – все програми, които ползвате онлайн, макар че можете да ползвате и отделни програми за тях.
Предимствата на „облачните“ технологии е, че информацията е достъпна отвсякъде.
Можете да синхронизирате всичките си устройства за достъп до интернет – компютър, таблет, телефон, плюс служебния компютър и всичко да ви е на една ръка разстояние.
Благодарение на тези услуги се намаляват и фирмените разходи, защото не е нужно да се купуват лицензи за всички компютри, а се ползват онлайн услуги, намаляват се техническите изисквания за машините и т.н.
Ако ви е интересно, можете да хвърлите око на статията тук и на всички подобни в интернет.
Това, което мен ме интересува, е кой е кръстникът на тези технологии на български. 
Да преведеш буквално cloud technologies или cloud computing като облачни технологии е смях и зрелища, драги зрители, плюс скърцане на зъби.
Облачно е времето, понякога и настроението, особено ако се очакват чести превалявания. Но технологията не е облачна, най-малкото защото на английски не е „cloudY technologies”.
Идеята е, че всички програми са накуп някъде там, под формат на облак (красива метафора за интернет) и от облака или купчинката си взимаш каквото ти потрябва за ползване.
И продължаваме вече на наша територия. На български облачен значи „покрит с облаци“. Значи тези технологии така нови са всъщност скрити-покрити, неясни и мъгливи.
Съвсем не. Просто неща, които приличат на облак, са облакови, а не облачни.
Облакови технологии. Точка.
Може и Технологии тип „Облак“.
Толкова. Иначе да вадим чадърите и да чакаме гигабайтите информация да се изсипят като порой от облачните технологии, след което небето да се разчисти и да грейне ясното слънце на посредствеността.
За щастие, от няколко години насам Силиконовата долина получи правилното си име – Силициева, и силиконът остана само в гърдите на фолкпевиците.
С пожелание за безоблачен следобед: Естрея