Протести на миньори. Уволнени са 2 000 души само за един ден. Над 22% от жителите на страната живеят под прага на бедността. Въвеждат се непосилни данъци.
2013г, България?
Не. Края на 80’те години, Великобритания.
Ученици се крият и пушат зад училището по време на час, а след часовете пият джин с тоник. Момчетата са с прически с бретон, а момичетата са с ярко начервени устни.
2013 г.? Не, ’60-те години, а една от пушещите ученички е майка ми.
Детето говори непрекъснато по телефона, родителите му гледат телевизия и не си говорят, няма кой да изведе кучето.
2013 г.? Не, 90’те години в който-си-изберете дом, в който детето е над 11 години.
„Стига с този екран. Излез малко да се разходиш, да глътнеш чист въздух“.
2013 г.? Не, ’90-те години, седмица след купуването на първото видео.
Живеем, казва ми едни мой приятел, в интересни времена. А с какво, моля, нашите времена са по-интересни от времената на родителите ни, например? Защо Студената война да е по-безинтересна от медийната такава?
Защо сегашната криза е по-интересна от Голямата депресия през ’30-те?
Защо две световни войни в рамките на 20 години да са по-безинтересни от конфликтите в Либия и Сирия?
Ще ви кажа защо. Защото сега всичко се случва с нас. Усещаме го със собствените си сетива и, заблудени от моментнотно чувство за собствена уникалност, решаваме, че от нас започва света.
Точно както всяко поколение отрича предишното, за да може да направи своите грешки, да извърви своя път и да стигне…там, където е стигнало и предишното, само че няколко крачки по-напред.
Не гледаме назад, не се интересуваме, не помним и не учим какво е било. Опияняваме се от собствените си мисли, сигурни сме, че всички други грешат и сме уверени, че всичко започва от нас.
Животът е живот откакто го има и хората са хора, откакто ги има. Сменя се декора, технологиите, превозните средства и модата. Тя, впрочем, често обича да се връща назад и единствена се учи от миналото и изкарва напред добрите стари идеи.
Различна е музиката, но чувствата са същите. Борбите, морала, истините и идеалите принадлежат все на едни и същи – на младите.
Не живеем в интересни времена. Самият живот е интересен.
* * *
…а понякога дори декорът си е същият…
