Изключително нередовната ми рубрика „Сутрин с кафето“ се завръща. Днес само, явно няма да се върне доброто старо време, в което блогвах по 4 пъти на ден и само невъзможността да пиша в два файла едновременно ми пречеше да пиша и по-често.
Все пак, това че не пиша, не означава, че не чета. И колкото повече чета, толкова повече се смея отчаяно. Вероятно е близко деня, който ще запомня като „Деня, в който спрях да чета“.
Защо се смея отчаяно и защо ще спра да чета ли? Защото няма какво да прочета. Няма нищо, което да е адекватно на моя начин на живот, на моите интереси, на моите вълнения. Женските сайтове ми говорят така, все едно съм 25-годишна празноглава, но богата, с изтънчен вкус и пъпки, искаща да се ожени, но не знаеща как да прави секс с мъжа си възвишена чалгаджийка.
Новинарските сайтове са като тираджийски кабинки, ошарени щедро с неработещи банери, платени от все още връзващи се на кухи приказки рекламодатели. Ще те видят три милиона души. А ще ме запомнят ли? Неясно.
Все пак, Интернет е безкрайно море от супата на живота, така че се намират и хубавини. И така, тази сутрин с кафето прочетох:
1. Как един родител жали детето си, че ще учи.
Горкото. Не детето. Бъдещето ни.
Една майка се тревожи, че детето й има прекалено много часове в седми клас. А те са точно толкова, колкото сме имали всички ние. Родителите ни са за бой, не учителите.
Facebook страница, която на всеки час пуска картинка на щастие. Щастията са малки, винаги много ежедневни и което е най-забавно – универсални за целия свят. Можеш да им пишеш твоята представа за щастие и да ти я илюстрират. Сега, когато имат толкова много фенове, става по-бавно, но в началото моето щастие го нарисуваха само след ден.
Ето го:
3. Стилните момичета носят перли
Първо мислех, че това е добре прикрит рекламен блог на марка дрехи. После обаче се оказа, че това момиче НАИСТИНА живее и изглежда така, както на снимките. Тя и приятелят й произвеждат гривни, които продават по 30 долара, а след година обогатили серията с ризи и други дрехи, всички произведени в САЩ. Изглеждат като излезли от реклама.
Разбира се, по нашите ширини такъв стил по-скоро би се определил като бабешки, но какво да се прави – когато хората са изграждали вкус, ние сме изграждали комунизма.
(от 22 минути се опитвам да избера снимка от блога й, кято да сложа тук, но понеже всичките са разкошни, не знам коя да избера, така че без снимка :)
4. И един непрочетен, защото още не съм го написала, съвет за есента
Предлагам най-отговорно тази година да не изпадаме в есенна депресия. Така проваляме един от най-красивите сезони, който ни позволява да си носим новите дрехи, да четем до прозореца в дъждовен ден старите книги и да прекарваме повече време със семейството си у дома.
И ЧАЙ. Ароматен, плодов, вкусен, отпускащ, тонизиращ, английски. ЧАЙ.
