Търся си коледния дух

Не всяка Коледа е Великден. Ако миналата година съм регистрирала коледен пик, тази година е нормално да имам коледен спад, нали?

Елхата още е в кашон, писмото до дядо Коледа на детето даже не сме го започнали, а върхът на всичко е, че не ми се ядат дори чушки с боб, а това вече е много сериозно.

Имам коледна престилка, домашно приготвени ванилени кравайчета, дете, на което да разказвам за Витлеемската звезда, но си нямам коледен дух.

Стопилият се сняг и прогнозата за 8 градуса също не помагат много, а приказките за края на света заглушиха и звънчетата на шейната, и църковните камбани за Рождество.

Разглеждам снимки на коледни украси, опитвам се да измисля с какви подаръци да зарадвам семейството, а всъщност искам само да си стоя уютно вкъщи.

Без суетнята, без харченето на пари, без силно китайския елемент на празникa, без танцуващи елхички с очи и пластмасови ботушчета. Без лудото пътуване за нанякъде, кувертите, среднощните партита и масовите запои.

Вкъщи, на спокойствие.

Искам за малко да спрат всички да дуднат за маите и да си спомнят, че по това време на годината празнуваме началото на нов живот, на нова вяра, на надежда, че ще има утре.

…

Отивам да украся елхата.