Четете внимателно упътването

Виж още

Давайте лимоните!

Давайте лимоните, ама от истинските, сочните, жълтите, ароматните, пораснали...

Когато Деми Мур срещна Мария Бакалова…

Има истинска Пепеляшка и нейното име е Мария Бакалова....

Сезонът на книгите

Най-сладкият миг е когато най-сетне си успял да наместиш...

Сподели

Четенето е умение, което повечето от нас усвояват на 5-6 годишна възраст.

Благодарение на подредените в думички символи хората си предават съобщения, разказват си истории, споделят мислите, които се въртят из главите им.

Заедно с четенето върви и умението да разбираш това, което четеш. Което всъщност е по-важната част.

Да четеш и да разбираш се учи в училище.

Цялото мъчение, наречено литература, писане на съчинения, на преразкази, на анализи, на литературни въпроси и всичко подобно от 1 до 12 клас има тази цел – да научи бъдещите хора да четат, да разбират и да оценяват това, което са прочели.

Откакто има интернет и всеки започна да се изживява като писател, обемът на прочетените страници от всеки човек нарасна в пъти.

Това, за съжаление, не повиши способността на хората да разбират по-добре това, което четат, а обратното – напълни умовете им с памук и те забравиха да внимават.

Положението се влоши и благодарение на медиите, които се заеха да „обясняват“ на хората написаните от трети лица текстове – закони, решения, споразумения, орязвайки информацията така, както им е угодно за повишаване на рейтинга.

В крайна сметка ситуацията много заприлича на онзи виц, в който на една кокошка й паднало едно перце, но последната кокошка разбрала, че петелът е набил и оскубал цели две кокошки.

Или на прословутия вид „не били компютри, а компоти и не сме ги изнесли, а сме ги внесли“.

Така вече всеки може да каже всичко и да намери аудитория, която да му повярва.

Пресен пример са прословутите „интервюта“ с Умберто Еко и британския премиер, които възмутиха много хора, а се оказаха хитроумни измислици на находчиви автори.

В текстовете изрично и ясно се посочваше, че това е измислица – единия беше поместен в блог, в който има само измислени новини, а в другия „източникът“ на интервюто показваше недвусмислено, че става въпрос за сатира.

Авторите на тези интервюта си бяха разчитали именно на това, че хората в интернет не внимават докато четат. Че четат бързо и се плъзгат по текста отгоре-отгоре, без да обръщат внимание на автор, източник, дата на публикуване, място на публикуване…

А това са все маркери, които помагат неимоверно за разбирането на текста и за разчитане на посланията му.

В дни, в които всички са автори, в които медиите се продават лесно и обслужват нечии интереси, в които всеки може да си направи блог и да пише каквото си поиска, правилното разбиране на текста е от изключителна важност.

Малко невнимание и човек се оказва въвлечен в каузи, които не са негови, дезинформиран или чисто и просто излъган само защото не е чел внимателно, не е мислил докато чете, не е проверил информацията.

Преди да се развълнувате за нещо написано, проверете го, научете повече, вникнете в думите, вижте кой го е написал, къде, кога, какъв е този човек, какво е изданието, където пише, задавайте си въпроси и си обяснявайте всичко, което не ви е истински ясно.

Чак тогава вземете решение за или против нещо сте.

Научете как функционира системата, как, кога и къде човек може да се оплаче, да подаде сигнал, да вземе участие в обсъждане на закони, да научи фактите. Не се доверявайте на гръмки заглавия, на случайни текстове и на подхвърлени в пространството линкове.

В противен случай ще ни продават компоти и ще ни казват, че са компютри, ще слагат думи в устата на нищо неподозиращи хора и ще ни предлагат своята изкривена версия на реалността.

Мислете със сърцето си.