Не разбрах кога го докарах до там! Да има шест чифта летни обувки! Радвам ли се?
Много, но не и в момента, когато трябва да избера какво да обуя.
Ниските или високите? Бързо прехвърлям какво ме чака през деня, павета или таксита, решавам високите, чакали ме били само таксита. Да, ама не. Планът се променя на средата на деня, тичам през паветата, обувките ми плачат, а краката ми са сърдити.
Сандали! Розови, кожени, сандалииии! Да, ама ми се иска да ги нося с чорапи. Точно днес, студено е, къде са ми ботушите?
Искам да ги нося едновременно, защото ги харесвам еднакво много.
Но не мога. Мога да нося само един чифт наведнъж.
И изобщо – от всичко можеш да ползваш само по едно наведнъж. Не мога да съм в две стаи (често стоя в коридора, чудейки се в хладната кухня ли да вляза или в слънчевия хол), не мога да нося по две рокли наведнъж и да пия бейлис и мартини едновременно. Хм, това последното май ще мога, но не звучи никак вкусно.
Това, което може да е по повече от едно, не може да се пипне или да се купи. Можеш да слушаш музика и да четеш едновременно. Можеш да се разхождаш и да пееш, да обичаш повече от един човек, да имаш повече от един приятел и да си с всички тях едновременно.
Тогава защо са ми шест чифта обувки?