Да вдигнат ръка онези, чиито крака изтръпват на третата минута откакто са седнали уж спокойно да се самовглъбят и медитират. Да, много сме. Просто не е удобно, нали?
Разбира се, винаги човек може да легне и да медитира, но оттам до заспиването разстоянието е точно 4 секунди. Така че и това отпада. Да не говорим за почти непостижимото условие около теб да е тихо и спокойно за цели 10 минути.
Да зарежем ли изобщо медитацията като практика? Не, естествено, просто ще я правим по свой начин. В крайна сметка е важен резултатът, нали.
Писане на ръка
Започваме с най-любимия и най-ефективния начин да сложиш мислите си в ред – като пишеш. Движението на химикалката по листа, ангажирането на очите, ръката и ума едновременно и невъзможността да мислиш за едно, а да пишеш за друго – всичко това прави писането ултимативния начин за медитация.
Неслучайно много терапевти го предпочитат и като средство за канализиране на емоциите на пациентите си. Само на белия лист можем да изразим ясно и последователно мислите и чувствата, които изпитваме към ситуация, човек или спомен.
Писането носи онези малки моменти на покой, които толкова ни липсват и помагат да разтоварим главата си от мисли.
Воденето на дневник помага и да засечете дали нямате натрапчиви, повтарящи се мисли, например в дните преди цикъл.
Когато оставите писмена следа за чувствата си, ще ви е по-лесно да се върнете назад и да разберете в кои ситуации и чрез кои хора се отключват страховете, сълзите, несигурността.
Писането на ръка помага и да извадите от себе си всичко онова, което не бива или не може да се каже на глас, помага ви да “поговорите” с отишли си оттук хора, разтоварва ума от излишния багаж и избистря мислите.
Като за начало си вземете един мноооого хубав тефтер и една мнооого хубаво пишеща химикалка и запишете 10-те неща, за които сте благодарни днес :) После оставате мисълта и химикалката да ви водят.
Ходене на пътечка във фитнеса
Ходенето е сред най-лесните начини да разтоварите ума си. Когато ходите навън обаче, трябва да внимавате за препятствия, коли, хора и да не влезете случайно в някой магазин, в който продават много хубави рокли. Това определено пречи на медитативната част, затова по-добре да се ходи във фитнеса.
Там ходенето е безопасно и лишено от изкушения.
Пътечките, на които много хора тичат за загрявка, лесно ще се превърнат в любимото ви място за медитация. Настройвате скоростта да е между 5 и 5.5 км/ч, на равно или с лек наклон. Оставяте се на машината да ви води, а вие впервате поглед напред и се опитвате да не мислите за нищо.
Усетите ли, че мисълта ви завива в нежелана посока, увеличавате скоростта на ходене с 0.5 км.
Много бързо стремежа да поддържате ритъма на пътеката ще измести всичко друго от ума ви, а дишането по естествен път ще стане дълбоко и диафрагмено, както би трябвало да бъде.
Ако като бонус от фитнеса има и гледка (в София такъв фитнес е Некст Левъл в Парк центъра), медитацията ви е гарантирана. Както и физическото натоварване, а това си е бонус.
Когато се изморите, взимате душ и сауна и сте нов човек.
Спокойно можете да си поръчате и ходеща пътечка за вкъщи, но ще ни обещаете, че ще я ползвате да ходите, а не да си мятате дрехите на нея, ок?
Плетене
Позагубеното умение да плетем е и загубена възможност да разтоварим ума си. Будистите не напразно казват
“Дръж ръцете си заети, за да държиш ума свободен”.
Ритмичното потракване на иглите, подръпването на преждата и еднообразните движения на ръцете са най-краткия път до медитативно състояние на ума – онова, в което няма минало и бъдеще, а само настоящ момент и вътрешен покой.
Не е нужно да можете да плетете кой знае колко виртуозно. Дори може изобщо да не е плетене, а просто да навивате кълбо прежда. Просто дръжте ръцете заети достатъчно дълго, за да освободите ума си.
Вие имате ли ваши наши за медитация? Споделете ни във вайбър групата на Estrella Life Society, а ние ще ви направим подарък ;)