Тъкмо жените се научиха да се пазят от насилници и се появи „това“
„50 нюанса сиво“ изпълзява от всички ъгли – пристига като прикачен файл в уж служебен мейл от развълнувана колежка, явно за първи път прочела думата „шибам“, написана на хартия.
В книжарницата навсякъде се вижда сиво-синкавата вратовръзка на Г-н Грей, а до дъвките в магазина вече се продава и овлажнител „50 нюанса сиво“, вероятно сив на цвят, за повече достоверност.
Сега вече е готов и филмът по първата книга, удобно пуснат ден преди деня на влюбените, защото това е „любовна история“.
Да, подправена пикантно със садо-мазо практики, завързани очи, пошляпване и набор камшици, но все пак любовна история.
Понеже така и не прочетох книгата, защото еротичната литература не е любимият ми жанр след като така или иначе си имаме „Под завивките“, реших да уважа поне премиерата на филма, за да разбера защо вече няма никакви билети в кината, включително за прожекциите в 11 часа сутринта.
Сценарият е ясен – младо, невинно, леко смотано момиче се влюбва в богат и чаровен милионер, който, о чудо!, също се влюбва в нея. Уж.
Всъщност се оказва, че г-н Грей има особено влечение към садо-мазо практиките, обзавел е специална стая с всичко необходимо и си търси жена, която да се съгласи да бъде негова „подчинена“.
През първата половина на филма можех да разбера защо всички жени въздишат по Крисчън Грей и искат да са на мястото на Анастейша – младото и невинно, съблазнено и прелъстено от милионера девойче.
Защото Крисчън се държи така, както мечтае всяка жена да се държи мъжът й с нея – обяснява й, че е единствена, закриля я, показва нетърпението си да е с нея, прави й изненади и познава вкуса й.
С богата обща култура и богата банкова сметка, Крисчън Грей наистина е съвременния Чаровен Принц.
Трудно скрива страстта си към Анастейша, целувайки я страстно в асансьора, после й организира магическо пътуване с хеликоптер, което завършва с чаша вино в разкошния му апартамент
Тематична храна в любовен стил
Тук вече всички ахкаме в пристъп на романтичен унес, защото определено това е идеалната първа среща. За героинята е първа и в друг смисъл – Крисчън Грей е първият й мъж.
Какво по-романтично от това да се влюби в теб богат мъж, да сложи звезди в краката ти, а накрая да те обладае нежно, изпълнен с едничкото желание да ти покаже всички сладостни страни на секса.
Всичко изглежда от розово по-розово, от влюбено по-влюбено, когато става ясно, че Крисчън крие тайна.
Тайна, която превръща втората част от филма в нагарчащ за гледане опит да се оправдае насилието над жена с „той го прави от любов“.
Оставяме секс-игричките, връзването и камшиците на страна. Те са въпрос на вкус в секса и всеки е свободен да избира дали да ги практикува или не.
Ролите на доминант и подчинена обаче преливат извън Червената стая и обхващат целия живот на двойката.
Крисчън принуждава Анастейша да се съгласи да бъде връзвана и бита с камшик, карайки я да се чувства виновна, че не го приема такъв какъвто е. „Ако искаш да си с мен, трябва да го направиш“, казва й той.
Иска да контролира целия й живот – от избора й на приятели до срещите с родителите й, задължава я да пие противозачатъчни, забранява й да пие алкохол и я кара да яде специални храни, без значение какво е нейното мнение по въпроса.
Преследва я на местата, на които тя иска да отиде сама или изпраща шофьора си да я контролира.
Манипулира. Безцеремонно и целенасочено, хладнокръвно и с пълното съзнание, че ще успее да подчини Анастейша, защото е убеден, че само неговия начин на живот (и секс) е единственият правилен.
Осмива нейните желания за „нормална“ любов, но в същото време се „съгласява“ щедро да излиза с нея веднъж седмично на класически срещи, ако тя се съгласи да сподели с него некласическите ми сексуални практики.
Анастейша, като типична жертва на насилие, успява да оправдае всички негови постъпки, които я плашат или й причиняват болка с „той го прави, защото ме обича“, „сигурно ще мога да го променя“ и „сигурно грешката е в мен, щом го ядосвам толкова често“.
„Любовните“ им отношения достигат своя връх, когато Анастейша бива набита с камшик защото г-н Крей не харесал начина, по който тя завъртяла очи в обикновено разговор на улицата.
Това не е любов. Това не е еротика. Това не е пикантна история. Това е филм, в който една жена става жертва на психически, физически и сексуален тормоз от страна на един мъж.
Интересно, дали този филм и книга биха се харесали на всички онези жени, които в момента живеят в защитени домове, защото се страхуват, че ако се приберат в домовете си, ще бъдат пребити заради „лошо държание“?
Дали бихте оставили най-добрата си приятелка да живее с мъж, който я кара да коленичи гола когато той й заповяда, без значение дали тя иска в този момент или не, за да я удря с камшик?