Денят, в който си роден, е супер специален. Казвам го като някой, който се е родил и като някой, който е родил друг човек.
Дълго време се чудех защо човек получава поздравления за рождения си ден, а не майка му, която, нали, го е добутала на света.
Но да се родиш е също толкова трудно, колкото и да раждаш. Започваш с искрицата желания за живот и успяваш да си проправиш път към светлината в дъното на много тесния тунел с цялата сила на малките си неукрепнали още мускулчета.
И после се раждаш, по няколко пъти през живота си. И никога не е лесно. И всеки път трябва да се измисляш наново. Да почваш от нулата, сякаш току що си се родил…
Затова си обичам толкова много рождения ден – защото ме кара да си дълбая в ей такива мисли, докато се опитвам да запълня сатурновата си дупка с бейлис.
Но е хубаво, ей, хубаво е да имаш още една година зад гърба си, в която си живял, смял, плакал и прегръщал. Много си обичам годините, от първата до настоящата и изобщо не се смятам за стара. Нищо, че така разправям на ляво и на дясно.
Много съм си добре. И съм жива, и съм здрава. Какво повече да искам. Е, искам де. Все искам, но то все не е материално. Отговори искам, за живота, НА живота, отговори за хората, за събитията, за смислите и за съвпаденията…
Но за да получи човек отговори, трябва да знае какво да пита. Иначе все му викат: Добре, а ти? Пък това не е интересен отговор…;)
И така, какво да се пита човек в деня на рождения си ден, докато си посреща пожеланията, прегръща си семейството и благодари на майка си, че двете са положили усилия да (се) родят?
- Как мислеше, че ще изглеждаш на тази възраст, когато беше дете?
- Постигна ли всичко, което ти си пожела?
- За кои случки и събития от изминалата ти година си благодарен?
- Ако не знаеше на колко години ставаш, на колко мислиш, че ставаш?
- Кои са хората, които бяха до мен през тази година? Ще ги взема ли и в следващата?
- С кои постижения се гордея през тази година?
- Какво хубаво искам да ми се случи до следващия рожден ден?
Честит (ми) рожден ден!