Кликате ли на реклами? Аз – непрекъснато. За мен рекламата е най-красивия начин някой да каже на някого, че има нов продукт.
Другите начини на реклама, т.е на препоръчване на продукт, ги използваме всички без да се усетим – съвети от приятелки, мнения в електронни магазини или статии от (уж) независими източници.
Така че – да, аз кликам на рекламите и не ме е страх да си го призная.
Правя го по две причини.
Едната е простата истина, че благодарение на рекламата в любимите ми сайтове (колкото и малко да останаха), аз чета съдържанието безплатно. С един клик си плащам цената на изданието.
Другата причина е, че рекламата винаги ще заведе на място, на което ще научиш нещо ново – нов продукт или услуга.
Ще науча също, че все още има хора, които не знаят да пишат грамотно, а въпреки това им плащат, за да пишат рекламни послания. Ще разбера и че все още е трудно за някои да направят хубав сайт, в който да покажат кои са и какви са по професионален начин.
Изобщо – все ще науча нещо.
Ако не бяха рекламите, щях да си остана на паста за зъби Кис, Веро и обикновени вафли.
Това означава ли,че ползвам само рекламирани продукти? Не, слава богу! Напротив. Аз използвам изключително нерекламирани продукти.
Защото прилагам (в последно време настойчиво), втората част от заглавието си – питам.
Питам продавачката в кварталния магазин доволни ли са другите й клиенти. Питам майка ми, която пък много обича да ползва само рекламирани продукти. Питам Гугъл, защото той знае всичко.
И само питайки разбирам, че огромна част от рекламираните продукти не са това, за което ги представят. Че в рекламата се използват непозволени или поне не официално разрешени средства на създаване на очаквания и предизвикване на желание за покупка.
Също така, питайки, основно личния си лекар, разбрах, че голяма част от перилните препарати причиняват алергии, защото съдържат фосфати. Фосфатите, ако не знаете, да ви кажа, все едно сте ме питали, изчистват всичко. Изчистват и живота.
Така че питайки, разбрах, че моята чистота замърсява планетата, а това значи и мен.
Но за моята лична борба срещу ароматизаторите за тоалетна ще си говорим следващия път.
С питане разбрах, че ще ремонтират тротоара под нас една година преди да започне планирания ремонт. Просто питах в общината и те ми отговориха.
С питане хората си намират работа, разбират от къде да си купят красиви и евтини обувки, намират се, ако са се загубили.
Изобщо – любопитството върти света.
Доверявам ли се аз обаче на всичко изрекламирано и чуто? Не, защото не съм чак пък толкова наивна.
Събрала достатъчно информация по тези два канала, не се страхувам да опитвам.
На вкус, на мирис, на размер, на цвят.
Опитването на нови неща – само то единствено, отваря хоризонтите. Променяш се към по-добро само опитвайки нещо различно. Или пък към по-лошо, като с цигарите.
Но тях пък после опитах да ги спра- пробвах да видя дали мога да оцелея без пушене. Е, можах. И сега съм най-щастливия човек на света.
Но всичко започна с опитване. Опитах какво е да съм с къса коса. Смело решение, след 20 години носене на дълга. И разбрах, че това е моята прическа.
Повече жени не опитват нова козметика, веднъж решили, че са намерили „своята“. И бъркат, най-малкото защото те самите се променят и козметиката трябва да се променя заедно с тях.
Казват хората „от опита глава не боли“ (стига да не опитваш ново пиене, разбира се) и са напълно прави.
Не се опитват да си намерят друга работа или да започнат да правят това, което им е интересно. Дори не питат дали може, камо ли да кликнат някъде, където трябва или да опитат да правят нещо ново, различно от издълбания коловоз.
Само опитвайки, питайки и кликайки -на реклами, в сайтове, на изненадващи самите нас текстове, можем да се развиваме. Иначе си стоим в скучната сивота на вече предъвканото познато.
И ако се чудите какво точно искам да кажа с две страници текст, то е- не се страхувайте да опитвате.
Може само да спечелите от това.
