Али Феник (Alli Fenwick) е доктор по психология и супер популярен в социалните мрежи като modern.day.psychologist. Само в Инстаграм последовалитете му са над 1.5 милиона.
Кратките му видеа с въпроси и отговори от емоционалната сфера го превръщат само за няколко години в истинска сензация. Вдъхновен от успеха си и воден от интересите си в поведенческата психология, той издава книгата “Червени флагове, зелени флагове”, която вече е преведена и на български.
Първото си интервю за българска медия след премиерата на книгата, д-р Феник даде на Estrella Life Society :)
И да, пръскаме се от гордост ;)
Вие пожънахте международен успех с “Червени флагове, зелени флагове” (изд. Локус публишинг). Лесно ли се случи навлизането на международния пазар на вашата книга?
Велина, благодаря ти за това интервю. Да, успехът на международния пазар на Red Flags Green Flags наистина ми отвори очите.
Това е първата ми книга с международен успех и наистина съм много развълнуван. Първоначалното промотиране на книгата беше дело на моя основен издател Penguin, който присъства на международни панаири, за да помогне за популяризирането на книгата преди лансирането и подписването на сделките.
Това сътрудничество беше невероятно и научих много за глобалните промоции и продажбите на книги изобщо.
След като книгата излезе, започнах да пътувам до всяка страна, в която издаваха книгата и срещата с читателите ми наистина е много вълнуваща. Нямам търпение да се срещна и с българската публика през есента.
“Червени флагове, зелени флагове” на д-р Али Феник вече и на български
Книгата очевидно има глобален отзвук. Как различните култури приеха идеите ви и бихте ли споделили точно колко държави са публикували работата ви до момента?
Към днешна дата сме дали права за издаване на над 20 чужди езика, което е наистина феноменален резултат.
Удивително е да видиш собствените си думи на най-различни езици като немски, португалски, арабски, тайландски, китайски и български.
Както можете да си представите, става дума не само за различни езици, но и за различна култура. Но интересният факт е, че човешкото поведение е по-сходно, отколкото ни се иска да вярваме.
Когато става въпрос за психология, поведение и драма, ние много си приличаме (т.нар универсални аспекти на човешкото поведение), а аналогията с червения и зеления флаг е нещо, с което много от нас могат да резонират.
В книгата се погрижих да споделя много примери за културни различия в човешкото поведение – да подчертая конкретни случаи, които могат да доведат до драма в различните страни. Смятам, че тази универсалност на посланието беше високо оценено и от издателите, и от читателите. Един от основните проблеми в популярната литература (а също и в изследванията) е, че тя показва само примери от англосаксонската среда.
Вие не пестите време и се срещате с читатели по света. За какво ви питат най-често? Има ли въпрос, който задават всички хора, във всички страни?
Благодарение на пътуванията ми по света и социалните медии, се свързвам с различни читатели от цял свят. Хората ми задават всякакви въпроси. Има обаче определени въпроси, които хората си задават по-често или са най-важните за моята публика в социалните медии.
Всъщност 24-те глави с червени знамена се основават на моето най-популярно съдържание във всички мои социални медийни платформи и най-често срещаните въпроси са отразени в моята книга.
- Какво да направя, когато властните ми родители се опитват да контролират живота ми? Как да различа токсичните приятелства?
- Как да работя върху моето вътрешно дете, за да вземам по-добри решения в настоящето?
- Как да се справя с шеф, който си приписва заслугите за работата ми?
- Трябва ли да вярвам на мениджър, който твърди, че „тази компания е вашето семейство“? Как да се справя с интригите на работното място?
- Изневяра ли е, ако партньорът ми харесва публикации на други хора в социалните медии?
- Какво да направя, ако партньорът ми иска отворена връзка?
В моята книга възприех подход, основан на данни, за да пиша за това, което е най-важно за моята аудитория. Ползата от това да имате много последователи в социалните медии е, че данните и коментарите, които хората оставят, разкриват наистина темите, които ги вълнуват.
Вярвам, че има един универсален въпрос, ако мога да обобщя много от общите теми и това е „Как да разбера дали някой наистина е добър за мен?“.
Вашата работа изследва моделите на човешкото поведение, но се чудя следното: ако всички ние основно търсим любов и щастие, как обяснявате упоритостта на нарцистичните, егоистичните и дори садистични личности в нашето общество?
Въпреки че хората търсят пълноценна връзка с друг човек и щастие, нарцистичните и егоистични черти продължават да съществуват поради различни фактори като еволюция, психология, социална обусловеност и дори неврологични фактори.
Нека обясня. Въпреки че се разглеждат като нещо негативно, тези черти са послужили за постигане на еволюционно предимство. Черти като доминиране, манипулация и увереност исторически са помагали на хората да си осигурят власт, ресурси и социално влияние.
Дори днес нарцистичните качества често се възнаграждават в бизнеса и обществата, в които статусът е най-важен. В силно индивидуалистичните общества самоизтъкването и властта често се възхваляват.
В корпоративните среди и социалните медии се възнаграждават амбицията и личния интерес пред емпатията.
Знаете ли, че дори името, което даваме на технологията, е културно повлияно: на Запад много от технологиите, които използваме, са фокусирани върху индивида, отразен обратно в името на приложението или устройството, като например iPhone (i е за individual), MySpace (Моето пространство), YouTube (твоят телевизор), MyFitnesspal (моето фитнес другарче).
В по-колективистичните общества, като Китай, виждаме обратното – WeChat(ние говорим), WePay (ние плащаме). Виновен за поведението си е не само човекът, но и околната среда.
Тези отрицателни черти също са психологически защитни механизми. Много хора с нарцистични тенденции имат дълбока несигурност или минала травма. Тяхната грандиозност и нужда да контролират действат като щит срещу чувството за неадекватност.
Когато става въпрос за личностни или неврологични разстройства, някои хора, особено тези с нарцистични или антисоциални черти, може да отработват различно емпатията и да имат трудно при контролирането на импулсите си. Те като цяло са по-слабо мотивирани да имат задълбочени отношения с някого и не изпитват силно чувство за вина или притеснение, когато нараняват другите.
За хората, които проявяват тези отрицателни черти, представата за щастие може да е фундаментално различна, съсредоточена повече върху себезадоволяването, отколкото върху общото благополучие на двойката или семейството.
Вие самият изнервяте ли се, избухвате ли или психолозите са “имунизирани” срещу невъздържано поведение?
Само за пояснение, основната ми работа не се фокусира конкретно върху подпомагането на хората при емоционални предизвикателства, както правят психотерапевтите и клиничните психолози.
Като поведенчески психолог, аз се фокусирам върху изучаването, анализирането и повлияването на човешкото поведение с помощта на научните принципи на психологията в най-широкия смисъл на думата.
Работата ми се фокусира върху разбирането защо хората се държат по начина, по който се държат, идентифицирането на когнитивни и поведенчески модели и разработването на стратегии, които да помогнат на хората да подобрят живота си.
В ролята си на професор, ръководител, наставник и/или треньор определено помагам на хората да се справят с лични неуспехи и предизвикателства, за да им помогна да постигнат целите си.
Но разбира се, също като всички останали психолози, не съм имунизиран срещу разочарование. Всеки има своите слабости, но как се справяте с тях, дали реагирате импулсивно или успявате да се овладеете в предизвикателни ситуации – това е разликата между спокойствието и изнервянето.
Понякога например се разочаровам. Мисля, че е нормално, стига да не е често или интензивно.
Опитвам се да анализирам ситуацията и какво е причинило разочарованието ми, за да науча повече за мен самия. Карл Юнг описва това като осъзнаване на сенчестата ни страна.
Вие загатнахте, но нека го оформим като отделен въпрос – много от нас ви познават като “modern.day.psychologist от Инстаграм”, а сега вече и като автора на “Червените и зелените флагове”. Вие обаче много повече от това. Разкажете ни за професията си, за онова, което не се вижда в Инстаграм?
Наистина, зад образа на инстаграм-психолог и автор на книги се крие много повече. Социалните медии показват само част от нас и тази част е доста обработена. Така че се радвам на възможността да разкажа повече за реaлната си професия.
Аз съм професор по организационно поведение и иновации в American Business School.
Работата ми се състои в това да преподавам, да правя изследвания и да ръководя докторанти.
Хората в социалните медии не виждат тази по-сериозна част от мен. Понякога ми е много трудно да балансирам между двете си самоличности, защото са прекалено различни (макар че зад тях стоя все аз). Но за всеки е ясно колко диаметрално противоположни са академичните среди и социалните медии.
Водя и поведенчески консултации, ориентирани към приложната психология. От 2012 подпомагам на частни и обществени организации да прилагат когнитивни и социално-психологически принципи и похвати от поведенческата икономика за решаване на (поведенчески) проблеми и постигане на положителни и устойчиви резултати.
(Поведенческата икономика е изследване на психологията, човешкото поведение и моделите на вземане на решения, които движат избора на потребителите. Разбирането на поведенческата икономика е важно за разработването на нови продукти или продуктови характеристики, както и за вземане на по-добри маркетингови решения – бел.авт)
Интересите ми са свързани с човешкото поведение и начин на мислене, както и с факторите, които влияят н мисленето, благополучието, потенциала и поведението ни. Повече затова споделям на www.drfenwick.com.
Много харесвам и технологиите и влиянието, което оказват върху поведението. Вече 10 години правя научни изследвания за отражението на екраните и алгоритмите върху хората.
За да сме сигурни, че ще изградим здравословни взаимоотношения с технологиите, водя и изследване зa “човекоцентричен” подход в ИИ и развиването на технологиите по отговорен към хората начин.
Наученото в работата ми прилагам в стратегията си за социалните медии :)
Както сама можеш да се убедиш, има цял един свят отвъд “Инстаграм психолога”, който толкова хора познават и съм ти благодарен за възможността да разкрия повече за него пред българските ми последователи.
Как намирате време за всичко това? 🙂
Да, и други хора ме питат точно това: Как успяваш. Али?
Аз съм много устремен, дисциплиниран и амбициозен човек. Вярвам в безграничния човешки потенциал и се стремя да съм най-добрата версия на себе си. Всеки, който иска да живее пълноценно, е хубаво да бъде балансиран във всички области на живота – да се грижите за тялото си чрез упражнения и хранене, да имате добри приятели, да празнувате, да отделяте време за почивка и духовни занимания.
Има моменти, в които трябва да сте изключително фокусирани върху изпълнението на проекти, което отнема време и енергия за другите аспекти на живота, но когато проектът приключи, е добре да изместите фокуса и отново да се върнете в равновесие.
Осъзнаването на този баланс (и познаването на вашите граници) и съзнателното отношение към поддържането му е от ключово значение за цялостното ви усещане за благополучие.
Накратко, “хакът” за мен, за да постигна висока производителност, е непрекъснато усъвършенстване, хармонизиране и баланс, съчетани с дисциплина и устойчива ценностна система.
Да се върнем на книгата. Темата за червените флагове във романтичните връзки е популярна, но офисната политика също се оказва много обсъждана. Едни и същи причини ли ни държат при токсични гаджета и шефове и как да се спасим от това положение?
Прекрасен въпрос. И в романтичните, и в работните отношения хората могат да попаднат в капан поради комбинация от психологически механизми, емоционални модели и социална динамика, които засилват нездравословните цикли.
Тези паралелни механизми често затрудняват хората да се освободят, дори когато осъзнават, че връзката е вредна или неудовлетворяваща.
Такъв механизъм е страхът от изоставяне и отхвърляне. Той може да държи хората в токсични връзки – независимо дали са романтични или свързани с работата.
Когнитивният дисонанс е друг пример, при който хората могат да се почувстват в конфликт между желанието за промяна и страха от нея, рационализирайки токсичното поведение, за да избегнат дискомфорта от изправянето пред реалността.
Свързването чрез травма е друг пример, който виждаме и в двете области, където цикълът на насилие и помирение създава емоционална привързаност. Това е когато един човек първо е критикуван и подценяван, а след това възхваляван.
Освен това удобството и чувството за близост могат да задържат хората в романтични и работни отношения, които са нездравословни или не са добри за тях.
Страхът от неизвестното (несигурността за бъдещето) може да задържи хората на токсично работно място или в неподходяща връзка.
Заблудата за невъзстановимите разходи също играе роля в този пример (убеждението, че трябва да продължите да се придържате към нещо, в което вече сте инвестирали толкова много време, пари и усилия, за да се страхувате от загубата му – дори когато то не служи на вашето благополучие)
А как стоят нещата в отношенията между различните националности? Наистина ли сме толкова непримиримо различни или успехът ви в Инстаграм оборва това твърдение?
Според моя опит предизвикателствата във взаимоотношенията са едновременно различни и общи между различните националности. Те отразяват смесица от културни влияния и универсални човешки потребности.
Глобалният характер на моите онлайн последователи предполага, че докато обществените норми и ценности оформят специфична динамика, много основни аспекти на взаимоотношенията, като доверие, комуникация, любов, съпричастност и разрешаване на конфликти, са наистина универсални.
Това предполага, че на по-дълбоко ниво нашият емоционален живот е оформен от „споделената“ човешка психология, а не само от културния контекст.
И накрая – и знам, че може да е твърде рано – можем ли да очакваме продължение на „Червени флагове, зелени флагове“?
За съжаление днес не мога да отговоря на този въпрос. Но това, което мога да ви кажа е, че определено обмислям втора книга ☺
Благодаря отново за вашите прекрасни въпроси, които обхващаха както лични, така и професионални аспекти на книгата и моя живот. Оценявам го високо.
Книгата „Червени флагове, зелени флагове“ ви очаква тук >>>
Още книги: