Бебетата са особени същества. Отдавна подозирам, че Мърфи е измислил законите си докато е отглеждал своите.
Днес беше изкован още един бебешки закон – малкото се разревава точно когато майка му влиза в пробната на магазин.
Бързам да кажа, че майката, т.е аз, не е влязла в пробната от суета и да се увеселява, като харчи през широките си пръсти щедрото майчинство, както може да си помислите.
Майката, т.е аз, влезе в магазина по принуда, за да си купи нова тениска, с която да смени измокрената своя.
И докато се лутах между жълти, розови и бели тениски с безсмислени надписи, малкото човече спеше кротко.
Когато влязох в пробната и вече бях във вид, неудобен за излизане, бебето ревна с цяло гърло и от все сърце. Разбира се, заклещих се в тениската си. После закачих куката на закачалката на новата тениска в пердето на пробната.
Бебето продължаваше да реве неистово.
Успокоявах я през завесата, което за бебе на месец е просто смехотворно. Те не разбират от дума, разбират от кърмене, оригване или смяна на пелени.
Опитвах се да се облека, сбърках отвора за ръкава с този за главата, оплетох се, а то реве ли, реве.
През завесата се чу глас: Искате ли да ви помогна за бебето? Мога да бутам количката.
Подадох си главата – касиерката. Благодарих й, докато някак си успях да се облека.
Докато излизах, още една жена подаде глава от съседната пробна и също мило попита – имате ли нужда от помощ за бебето?
Последният път, когато мое бебе ревеше на неподходящо място – в тролея, освен неодобрителните погледи, получих и злобен коментар от другия край на превозното средство „Ама дайте му една биба на това дете вече де!“.
А то биба не обичаше да смуче, беше гладно, а до нашата спирка оставаха някакви си 2 минути…А аз бях майка само от няколко месеца…
Вероятно жените в магазина днес са помислили, че съм ошашкана и суетна майка, която хем не знае как да си успокои бебето, хем ходи по магазините, но е важно, че укор нямаше.
Имаше жени, които се опитваха да помогнат (а и за да спасят собствените си уши), на друга жена с бебе в нужда.
Благодарих мило на всички около 30 пъти и се извиних 40 докато излизах тичешком с новата тениска и ревящото бебе.
В момента, в който стъпихме на улицата, познахте, то млъкна и заспа.