Човек и добре да живее, трябва да изостави кърменето и полека-лека да въведе човешка храна.
И така, дойде и за мен този миг с пюретата, но този път, за моя неприятна изненада, бебешката устичка не се отваряше така охотно, както предния път.
С други думи, момченцето ми ядеше всичко, момиченцето ми все още свиква с храната, така да го кажем.
Това ме накара да се задълбая по-сериозно в пюретата, защото, както споменах, предния път просто нямаше значение какво давам, то се изяждаше с добра средна скорост и нямах никакви проблеми.
Не че сега имам проблеми, бебето яде, просто ме накара да избирам по-внимателно храната й.
Бързам да кажа защо съм почитател на готовите, а не на домашните пюрета. Смятам, че контролът при тях е много по-сериозен и продуктите, от които се правят, са много по-качествени.
Не смятам, че мога да предложа на детето си разнообразието от зеленчуци, които иначе има в пюретата. Не мога да гарантирам и качествена суровина за домашни пюрета.
Това, че ми продават морковите с калта по тях, изобщо не ми гарантира, че моркова е био и еко.
Особено в моя случай, когато захранването се случва посред зима, готовите пюрета са абсолютна необходимост. Не върви да го почна направо с киселото зеле, нали.
Освен това приготвянето на пюре в домашни условия изисква страхотна организация, уреди, бурканчета, рецептурник и умения, които аз, както стана ясно от поста за мусаката, не притежавам.
Или не искам да развивам, когато имам чудесна алтернатива.
Пак ще кажа за качеството на продуктите. Детските храни са под непрекъснат контрол, защото, ако искат да се продават, трябва да имат безупречна репутация.
Някои производители отглеждат сами продукцията си, за да са напълно сигурни в качеството на продуктите. Проверяват продукта на полето, после при брането, при приготвянето и накрая под формата на пюре.
Аз не мога да направя такава проверка на зеленчуците и плодовете. Ако не съм го произвела лично, не мога да знам в каква почва е расло и с какво е поливано и наторявано.
Да не говорим за месото, което, за да е безопасно, трябва да се вари някакви часове, да му се внимава, да се пасира и да е разнообразно. Нямам нито времето, нито средствата (не само финансови, всякакви) да обикалям и да търся заешко, говеждо и фина сьомга.
Другото, което се оказа ключово за второто ми дете, е текстурата на пюрето. Започнах със стандартното морковено пюре на Хип и в първи дни горе долу вървеше.
Когато обаче тя усвои яденето с лъжица и навърши шест месеца, се оказа, че прекалено течната текстура на пюрето не й помага да го яде, а само се цапа с него.
Смених марката, взех Гербер, Зеленчукова супа. Казва се „супа“, но всъщност е много хубаво, гъсто пюре, което седи с връхче в лъжичката дори след като се стопли.
Малката го заяде с голямо удоволствие и с доста по-малко мазане, което си е предимство.
Не на последно място, вкусът на пюретата за мен е много важен. Повечето пюрета имат неприятен вкус и често ми се е случвало с ентусиазъм да казвам „Ауу, каква гааадоооост, сега всичката ще я изядеш, налиии, мамооооо“. Знаете, децата се водят по интонацията на тази крехка възраст, защото представа нямат от думите.
За разлика от другите пюрета, на Гербер им липсва само солта, за да имат вкус на истинско ядене.
Ей на, днес давах пиле със зеленчуци. Тя изяде две трети от бурканчето, аз – останалото, само леко го подсолих. Беше много вкусно, усещаше се дори копъра в него.
Така си карам аз, с готовите пюрета, защото са улеснение и подкрепа. Като памперсите и мокрите кърпички. Пък нека не е „домашно“.