Как живеем без автомобил

Виж още

Давайте лимоните!

Давайте лимоните, ама от истинските, сочните, жълтите, ароматните, пораснали...

Когато Деми Мур срещна Мария Бакалова…

Има истинска Пепеляшка и нейното име е Мария Бакалова....

Сезонът на книгите

Най-сладкият миг е когато най-сетне си успял да наместиш...

Сподели

Да живееш без личен автомобил е напълно възможно. Смело ще каже, че е и приятно, по-здравословно, много по-евтино и по-спокойно.

Ето как го правим:

В града:

Пеша, с колело, когато разстоянията го позволяват. Удобно, безплатно и полезно. Ходиш си, караш си, мислиш си неща, не псуваш, не даваш пари за бензин, отслабваш, отбиваш се в някой магазин, не търсиш място за паркиране, дишаш.

Използваме градския транспорт в цялото му многообразие. Благодарение на чудесни сайтове като bgmaps можеш да разбереш с какъв транспорт можеш да стигнеш от точка А до точка Б, а от сайта Sofia traffic – кога точно ще дойде превозното средство на спирката.

Струва 1 лев.

Метрото е направо благодат с новите си спирки, чистота, бързина и прекрасност. И то е 1 лв, няма задръствания, точно е като…като метро и ще става все по-хубаво.

Такси. Дава свободата на личен автомобил, но без излишните разходи. Закарва те на гости, после те връща, без значение колко си пил.

Всичко това е възможно, ако човек живее в подходящ квартал на града. Знам, че наемите са високи в „подходящия“ квартал, но една честна сметка на разходите наем+автомобил може би ще покаже, че е по-добре по-висок наем+градски транспорт.

И разбира се, трябва да надскочим предразсъдъците, свързани с трамваите, влаковете и притежаването на собствен автомобил като белег за социално благополучие.

Така или иначе в задръстването всички просто стоим.

Извън града:

Преди детето, признавам, беше по-лесно, защото ползвахме и автобуси и маршрутки, освен влак. Сега, докато детето е под 2 годишна възраст, ползваме само влак за удобство на всички ни.

Ползването на влак не е само кошмарът, който показват по телевизията. Пътуването с влак, както всичко останало, иска малко познаване на ситуацията и правилата за ползване.

Опитът ми ме е научил на следното:

Най-удобно са влаковете УБВ, преди им казвахме експрес. Със задължително запазено място са, няма правостоящи, има вагон-ресторант и количка с кафе и напитки, която обикаля вагоните поне 4 пъти. Кафето е 60 ст, водата 70, специално произведена за БДЖ.

Запазено място можете да си вземете и за бързите влакове, стига да си купите билета поне един ден предварително.

Както всеки друг транспорт, този също си има пикови моменти – петък следобед, неделя вечер, преди празници. Ако искате да пътувате спокойно точно в този момент, вземете билет предварително.

Служителите на влаковете е любезни и отзивчиви, когато се отнасяте с тях като с хора, а не като с впрегатни животни.

Ако осветлението в купето не работи, попитайте спокойно защо. Много вероятно е да трябва само да се включи от копчето над вратата (за бързите влакове).

Последния път, когато пътувах с бърз влак, видях много купета, в които хората стояха на тъмно, само защото не знаеха, че лампата се включва. Но това е като да знаеш как точно се закопчава колана в самолета – някой трябва да ти покаже първия път.

Разписанието на влаковете, цените на билетите, съставът на влакове – т.е дали има първа и втора класа, дали има вагон-ресторант и всичко, което евентуално би ви потрябвало за пътуване с влак, може да се намери в сайта на БДЖ. Пак там качват и новини, свързани с промените в движението на влаковете, само трябва да се поинтересува човек.

Пътуването с влак има своите неотменни предимства пред всички други средства за транспорт – по-сигурно е, можеш да се разхождаш докато пътуваш, има тоалетна, по-широко е от всички други превозни средства.

Ситуацията с автобусите е аналогична като тази с влака – автобуси има за навсякъде, само трябва да ги познаваш. И тук, както при влаковете, има по-добри и по-лоши маршрути, по-добри и по-лоши автобуси, но всичко е с тенденция към подобряване.

За малки деца не препоръчвам, защото няма с какво да се разнообразяват и пътуването ще стане кошмар за всички.

Разбира се, благодарности и на приятелите ни с автомобили, които все още нямат против да ни изведат на разходка извън София.

Сигурна съм, че ако поне един от семейството ни имаше книжка, щяхме да взимаме автомобил под наем за уикенда.

Разходите за едно пътуване са по-високи от това с личен автомобил, но в неделя вечер връщаш колата и край. И всеки път може да си с различна марка, ако това изобщо има някакво значение.

Земята ни ни е хубава, да си я пазим.