Знаете ли какво е това на снимката?
Хубава, ароматна буца масло, току що избита в мандра от мляко, надоено от щастливи крави?
Да, ама не.
На етикета пише „Имитиращ продукт, съдържащ растителни мазнини. Съдържание: краве масло (70%) , палмово масло (25%).“
Изглежда като истинско масло, мирише като истинско мaсло, продават го като истинско масло (нямаше означение за продукт с растителни мазнини), но всъщност не е истинско масло, още по-малко пък домашно, за каквото го взехме.
Не смятам, че тази буца масло ще ни убие. Не. В Nutella-та, от която съм изяла гигантски количества, има толкова палмово масло, че това тука е като детска порцийка.
Възмущавам се от целенасочената заблуда, че това е домашно масло.
Купено от магазин Добревски в Златна Панега, на чиято табела ясно пише, че продава месо и мляко от екологично чист район, собствено производство и прочее хубавини.
Но покрай собственото производство в магазина има и „чуждо“ масло.
Произведено е от някой хитър производител, умело стъкмил индустриалното си маслоподобие като нещо домашно, вкусно и скъпо.
Толкова добре го е направил и така хитро се е прикрил, че дори осторожни потребители като нас се заблудиха, че щом е на буца и е в еко-магазин, значи е истинско.
И даже не съм ядосана. Възхитена съм от находчивостта и хитроумието на този човечец.
А ние? Ние сме био идиоти.
Още за маслото в живота ми – тук >>>
Изкуството да си измиеш чиниите е друга важна част от кухненския живот дори на една estrella >>>