Бележка от главния редактор: Да си писател е занимание, в което написването на книгата е по-лесната част. По-трудната е да стигнеш до читателите си. Не защото хората не обичат да четат или защото писателите ни не обичат да пишат добре. Не, просто трудно се намираме едни други в морето от преводна литература, претрупани със заглавиия книжарници и бизнес-условности в една сфера, в която ни се иска да води перото, а неизбежно водят парите.
Затова Estrella Life Soceity решихме да партнираме с “Книгите на България” – инициатива, която подпомага разпространението на съвременна българска литература сред българските читатели.
Нейн идеолог е авторът на интервюто – Ива Роскин, а повече за инициативата има в Instagram.
Приятно четене!
Бистра Стоименова е автор на „Мишмашотия“, „112“, поредицата „Различен следовател“ и „Детективи по неволя“.
Какво те вдъхнови да напишеш книга?
Пиша, откакто бях на 11, така че може да се каже, че разказването на истории е било винаги част от живота ми. Просто в един момент реших да ги записвам. Причината беше статия в тогавашното списание „ФЮТ“ за Дж. К. Роулинг. Там се казваше, че тя е започнала да пише още в началното училище и с всичкия си детски ентусиазъм реших, че и аз мога така. Оттогава, в главата ми постоянно се мотаят герои, които мрънкат за ред за записване тяхната история.
Като ги споменах, героите буквално сами идват при мен да ми разказват истории. Мога да се вдъхновя за история буквално от всичко – миризма, музика, половин дочута фраза, нечия физиономия или облекло, някакво действие, филм, изображение.
Колко време отнема писането на един роман?
Зависи от историята и колко време ще трябва да проучвам. „112“, трилърът ми по истински случай, държи рекорда за най-бързо написан – четири дни за първата чернова. Просто историята не искаше да ме пусне. Редакцията, разбира се, отне доста повече, но въпреки това, историята наистина се появи светкавично.
Пиша бързо и по много, когато имам герои да ми разказват, така че мога съвсем спокойно да напиша роман и за месец. Доста от първите чернови на книгите ми са написани точно така.
Идеята за най-новата ми книга, „Детективи по неволя“ се появи навръх Нова година – 31-ви декември 2023. До края на януари 2024 историята вече беше готова като първа чернова.
Какъв е твоят процес на писане?
Честно казано, не бих го нарекла процес. Просто в главата ми се появява герой, който иска да разкаже своята история. Сядам и пиша като се стремя да запиша възможно най-много от историята, докато на този герой му се разказва. Не винаги пиша главите в книгата хронологично, така че често в края на файловете с книгите има сцени, които нямам грам идея къде са в книгата и които ще се „навържат“ после.
Не пиша всеки ден, защото не винаги имам време за това, но винаги си записвам новите идеи за истории (иначе ще ги забравя и много рядко после ще мога да си спомня какво съм имала на ум). Когато седна да пиша обаче, не спирам, докато героят не млъкне или гърбът ми не се схване (което са минимум две-три-четири глави от историята). Опитвам се да си завършвам историите до там, докъдето поне имам някаква идея какво се случва.
Чрез истински преживявания ли се вдъхновяваш?
Категорично не. Доста съм против използването на лични преживявания и реални прототипи. Не за друго, просто преживяванията рано или късно ще свършат, някой от прототипите ще се разпознае и тогава може да стане или писателски блокаж, или голяма правна беля.
Нещата, описани в моите истории, се основават главно на проучвания (обожавам да се ровя къде ли не), разкази на други хора или наблюдения. Не казвам, че тук-там няма нещо дребно, което да ми се е случило на мен, но единствените истории, които се основават 100% на неща, които съм преживяла, са смешните ми разкази. Само че там целта е да се посмеем на глупостите, които ми се случват.
Какво послание се надяваш да получат читателите?
Разказвам истории, така че по-скоро искам читателите да видят през какво минават героите, да плачат, да се смеят, да мразят и да обичат заедно с тях. Ако са намерили в историите ми някакво послание, което да смятат за важно – чудесно. Ако не – поне се надявам историята да им е харесала.
Не пиша историите си с цел да поучавам или да залагам някакви висши послания. Моята цел е просто да разкажа историята така, както ми я разказват героите на мен. За морални послания, поучения и така нататък има друг тип книги.
Имаш любими автор/автори?
О, да, много са! Обожавам историческите романи на Виктория Хислъп, Кейт Куин и Филипа Грегъри. Освен това съм луд фен на всичко, написано от Дмитрий Глуховски и съм сигурно най-лудия фен на Сергей Лукяненко. Харесвам и много от нещата на български автори, но няма да ги изреждам сега, за да не пропусна някого. Казано накратко, ако има хубава история, ще „изгълтам“ книгата за секунди.
Къде обичаш да четеш? Имаш ли си местенце за четене?
Мога да чета почти навсякъде и във всякакви ситуации. Имам способността да изключвам всичко и всички, когато върша нещо съсредоточено (четене, писане и така нататък), тъй че няма много значение къде съм, а по-скоро какво чета.
Иначе, ако трябва наистина да избера конкретно място, ще кажа, че обичам да си чета в хола с чаша топъл чай до мен.
Книгите на Бистра можете да слушате в Storytel (свалете го оттук и ще имате 20 дни безплатно слушане)
Можете също да ги поръчате от Книги.ею