Най-хубавият коледен роман

Няколко пъти съм се опитвала да пиша за „Хвърчащата класна стая“ на Ерих Кестнер и нито един път не ми се е получавало. Става като след концерта на Металика –  изпадам в творчески ступор и просто не мога да намеря думи, с които да опиша нещо, което май се събира в думата „всичко“. „Хвърчащата класна […]


Моите книжни грехове

Научих се да чета сама от руския буквар с хубавите рисунки, като пропусках ы и э. Оттогава са минали 34 години, през които аз най-вече четях – всичко и най-вече незадължителна литература. За тези години натрупах много книжни грехове, за които реших да се изповядам точно днес, докато си пия кафето. Греховете си всъщносто натрупах през последните […]


Сезонът на книгите

Най-сладкия миг е когато най-сетне си успял да наместиш хавлията и чадъра спрямо най-красивата гледка на плажа и да си отвориш книгата. Онази, която все я носиш в чантата в автобуса и над която заспиваш вечер, защото си смазан от работа. Е, сега е нейният сезон. И както казва една приятелка – аз меря отпуската […]

Пътувам сама

Егати животът

Как мъжете преживяват любовната раздяла? Какво си мислят? Задават ли си хиляда въпроса „Ами ако“ или всичко им минава с едно напиване? За жените е ясно – ревем, отричаме, после мразим, после се опитваме да се сдобрим, викаме в ума си всички гадни черти на бившия, оплюваме го пред приятелки, пак ревем, боядисваме си косата и […]


Whenever I say your name

Embed from Getty Images От поредицата „Саундтракът на моя живот“. Всичко ще спре, когато музиката спре да ме вълнува, когато забравя защо ме е вълнувала.


Дневникът на Мая

Нервите ми скъса това момиче. Заплете се в такива щуротии още на третата страница, че ми идваше да я напердаша. Редувах четенето на този роман на Исабел Алиенде с гледане на „Под прикритие“ и, честно да си кажа, започнах да подозирам дори лелите от сладкарницата в трафик на наркотици и пране на пари. „Дневникът на […]


„Войната на буквите“ или аз, който буквите мъдри говоря…

Не чета съвременна българска литература. Има нещо злободневно, сутрешно-телевизионно, прекалено нарочено в нея, което ме отблъсква. За мен книгата трябва да е тайнство, магия, загадка, а от толкова интервюта нищо загадъчно не остава. А и онзи ден се сблъсках с Калин Терзийски, беше си купил хляб човека. Каква магия, драги, на тротоара до Попа. Но […]


Angie Stone – Mahogany Soul

Музиката в чистия й вид – вълнува, разплаква, карата те да танцуваш, душата ти танцува, ядосваш се, че не можеш и ти така, знаеш, че те просто са по-добри. Слушаш и е по-хубаво от крем карамел и шоколад с лешници. Хубаво е като чиста любов. Angie Stone е певицата, Mahogany Soul e Албумът. И текстовете, […]


Градска музика

Джаз не можеш да слушаш около огъня. Не върви да си го пуснеш в слушалките докато гледаш как крави кротко преживят. И докато месиш баница, също не върви да го пуснеш. Не може да го слушаш в хижа, на стадиона или докато ядеш кебапчета. Можеш да го слушаш само в бар и ритмично да потупваш […]


Един цитат, една песен. Всеки ден

Literary Jukebox е сайт с толкова гениално-проста идея, че даже ми е трудно да я опиша. Една песен, един цитат от книга, обвързани от обща идея, настроение или смисъл. Това е. Обновява се всеки ден, а проектът е на Мария Попова. Тя, впрочем, беше избрана за една от най-влиятелните жени в България, в интернет бранша. […]


Vania Borges – Don’t know why

Част от колекцията „Саундракът на моя живот“ ;)


Зорбас и Тиета или как изкарах зимата

Отлагам този постинг от много време, защото книгите, които прочетох в последно време са прекалено хубави, за да се съберат в няколко реда. Да напишеш защо ти е харесала една книга е също толкова трудно, колкото и да опишеш защо ти харесва една песен. Затова, както правя с песните, ще публикувам само корица и кратък […]


John Legend – Save Room

  Слушах това парче цяла една зима преди няколко години. Зима, в която всичко първо се срина до основи, после един приятел ми прати точно тази песен и чудесата започнаха да се случват едно по едно, докато накрая всичко приключи с много любов и много сбъднати мечти, няколко години по-късно. Иначе казано, Saveroom е парче […]


Chambao – Pokito a poko

„Полека лека разбрах, че не си заслужава да вървиш заради самото вървене. По-добре е да вървиш, за да израстваш. Ще се срещнем пак Ще се усмихна на сутринта Ще се върна с насълзени очи Ще погледна към небето и ще благодаря“ А новият им албум можете да слушате тук >>>


Cesaria Evora – Besame mucho

Сбогом и благодаря за музиката


Frank Sinatra – Let it snow

Това е моята магия за сняг, дано да проработи и тази година за Коледа. Впрочем, много помага преди това да се провери прогнозата за времето ;)


Сидхарта

(откъси) „Знанието може да бъде споделяно, но не и мъдростта. Човек може да я открие, да живее с нея, да се ръководи от нея, могат да се извършат чудеса с нея, но тя не може да се изкаже и да се предаде другиму. В това се съмнявах още като юноша и това ме накара да […]


Умберто Еко ме загуби

  Не разбрах какво стана. След първите двеста страници, които прочетох с огромно удоволствие, чудейки се какво разбират от това хора, за които сефирите не означават нищо, внезапно целия План на тримата на Еко изведнъж ми доскуча. Ама страшно ми доскуча. Навързването на познати факти в нова подредба е забавно занимание, но фактите в един […]


Яж, моли се и обичай. Но не чети тази книга

Пожелах си я за рождения ден с надеждата да е зимното ми откровение. Първо беше под небето на Тоскана, после Вики, Кристина и сега, викам си, Италия и Бали не може да не ми харесат. Е, може, когато авторката е Елизабет Гилбърт, когато това е най-рекламираният „женски филм“ на годината, а аз съм решила да […]