Имаше съботи, в които спях непробудно Имаше съботи, в които единствено думите ми правеха компания Имаше съботи, в които лятото залепваше по раменете ми и заедно обикаляхме София Имаше съботи, които се сливаха с неделите, с понеделниците и с грижите Има съботи, в които тишината е непостижима мечта Има съботи, в които пътешествията ме вдигат […]
Добър вечер, душа! Претоварвам ли те с мисли? Изморявам ли те с нови и нови суетни желания? Не ми се сърди, градът е виновен – крещи, домогва се, все търси блясъка, славата, ВСИЧКОТО. А то – всичкото, не е тук. То е там, под ламаринения покрив на беседката, докато звездите изгряват под аплодисментите на щурците. […]
Жегва ли ви нещо отвътре, когато ви карат да си напуснете зоната на комфорт? Мен – много. Даже преди време призовах да не ми се пипа комфорта, ако може, моля, защото съм си го изработила с ей тия две ръце и глава и хич не беше лесно. Не ми пипайте зоната на комфорт! Как тогава […]
Най-трудното нещо на този свят не е да се промениш, а да възприемеш себе си по новия начин. Когато си се характеризирал 20 години като пушач, е трудно да си представиш, че ще станеш непушач. Когато живееш като дебел човек, дори не можеш да си представиш как ще живееш като слаб човек. Понеже отказах цигарите […]
Най-пагубната мисъл на света е „Ако работиш това, което харесваш, няма да работиш и ден“. Глупости, обратното е. Ще работиш през целия си живот и е много вероятно да намразиш хобито си. Не за постоянно, но понякога ще ти се иска просто да зарежеш всичко. Затова аз предлагам нова мисъл „Превърни едното си хоби в […]
В предишния си живот съм била или Паисий Хилендарски, или бенедиктински монах книжник. Само така мога да си обясня страстното ми влечение към писане в тефтер. Водя си дневник от 6-ти клас и май така разбрах, че всъщност много обичам да пиша. Когато по-късно се появиха блоговете, тефтерът ми стана виртуален и достояние на всички. […]
Гледам си новолакираните в червено нокти, радвам им се и си викам „Ето, толкова малко му трябва на човека, за да не изпада в униние между 10 октомври и 20 декември“. Всяка година тълпи хора се сблъскват с гадостта, наречена есенна депресия. Навсякъде плъзват черни якета, намусени физиономии, още по-черни чадъри и увесени носове и […]
На втори януари преди година се събудих покрусена, тъжна, потисната и…без никаква очевидна причина за това минорно настроение. Ревеше ми се (и ревях) напоително почти всеки ден, не виждах смисъл в нищо и се опитвах да разбера къде, по дяволите, беше проблема. Embed from Getty Images Успокоявах се, че е временно, заради късите дни и […]
Memento: Да осъзнаваш, че си щастлив в мига, в който си щастлив
Някъде някой, вероятнo в кафе „Аржентина“ във времето преди интернет, ми беше разказал за една теория на паралелните светове. Всеки път, когато направим избор – малък или голям, създаваме две версии на живота си. Тук живеем с избора, който сме направили , а невзетото решение създава наш паралелен живот, който се развива според последствията от […]
Щастието е усещане за пълнота, за завършеност. Кратък миг, в който нямаш нужда от нищо друго, освен това, което имаш в момента. Облъчени да искат непрестанно новото, хората забравиха да са щастливи. А е толкова лесно да си спомниш как се прави щастие: Една любима песен Един любим сладкиш Един любим човек, може и по […]
Посоката винаги е обратно на тълпата
Животът е подаръкът на Бог за хората. Как го живеем, е подаръкът на хората за Бог.
Изляза за първи път боса Ям сладолед на пейка Снимам ягоди до отворения прозорец Вечеряме по светло Простирам дрехите на балкона Слънцето не бърза да залезе Лятото започна…
Embed from Getty Images „Какво да ви донеса, бабо“, питам всеки път и всеки път баба ми казва „Нищо, просто елате“. И спрях да мисля за подаръци. За предмети, за вещи, за прахосъбирачки от всякакъв сорт, които наричаме подаръци. Нещо, което може да се купи с пари, не е подарък. Подарък е времето, чувствата и […]
След дъждовен ден идва слънчев. След силен ден има слаб. Лоша генерална репетиция – успешна премиера. Много хубаво не било на хубаво, но всъщност си е хубаво, защото хубавото не води лошото за ръка, те просто ходят едно след друго. като клавишите на пианото се редуват и само заедно могат да направят хубава музика. А […]
Две поучителни и, за щастие- кратки истории, които, ако бяха още малко по-кратки, щяха да се превърнат в снимка с текст във фейсбук. Но не са пък чак пък толкова кратки, защото човек трябва да има какво да чете и за по-дълго от 8 секунди. История за двете жаби Ако оставиш една жаба в тенджера […]
Да ги разглеждам, да ги подреждам, да им се радвам, да ги слагам, да се оглеждам в огледалото на чуждото мнение, да ги подарявам, да ги пестя, да пробвам нови, да ги споделям, да ги нося само когато съм сама, да мисля за тях по цял ден, да ги търся упорито, да ги намирам, да […]
Да се дават съвети, които да си противоречат едни на други, е любим журналистически похват още от времето на леля Поли, която лекуваше Том Сойер с пенкилер, а накрая го отнесе котката. Тя обичаше да чете здравни журнали, които в единия брой препоръчваха едно, а в следващия го отричаха категорично. Кратък обзор на най-новите съвети […]
Харесвате ли си живота? Аз моя го харесвам много. Най-вече когато си забравя телефона, имам среща и завалява дъжд. Спрях едни непознати хора и мило ги помолих да ми услужат с телефон. За щастие, в този момент срещата ми се появи и се оказа, че набирам друг номер. Изнервих ли се? Ни най-малко. Защото знаех, […]
След вчерашните дебати по темата с тренировките, децата и всичко останало, реших… ….реших рязко да сменя посоката на мисли и да се отдам на по-безгрижни забавления като това да се включвам в разни фейсбук игри, от които, а дано, да изскочи Захари Бахаров. ;) Откакто има Фейсбук, аз все съм в ролята на организатор на […]
Има един текст, който обикаля интернет от 10 години. Всъщност, обикаля пространството още преди интернет, защото си спомням ясно как го видях в един вестник и прилежно го преписах в Черния си тефтер. Авторството на текста се преписва на Кърт Вонегът, но май не било негово, всъщност в крайна сметка вече няма значение. Напротив, има. […]
Храна? Секс? Скъпи ботуши? Не, нищо от това не може да се определи като най-голямото изкушение. Най-голямото изкушение е изключеният телефон. Или телевизор, взависимост от зависимостите ;) Гледаш го такъв тъмен и мълчалив и ти се иска да го включиш. ВЕДНАГА. И на Аладин му е било по-лесно с оная лампа, отколкото на нас с […]
Седят три омъжени жени, вечерят, разбира се паста и пият, естествено бяло вино. Говорят си – за децата си, за живота си, за мъжете си. И трите са щастливи, но и трите мъничко съжаляват, че любовта няма никога повече да бъде „нова“. Ще е уверена, ще е изпитана, ще е доказана, подкрепена, вечна, хармонична, но […]
Какво правите, когато отидете в Мадрид, Рим или Лондон? Хукваме всички като луди по галерии, музеи и сме готови да чакаме 4 часа на дълга 4 улици опашка, за да видим Сътворението на Микеланджело, минавайки задължително преди това през два магазина за сувенири от Ватикана. А какво правите в събота в София? Нищо. Кафета, телевизия, […]
