Всеки трябвало да си излезе от зоната на комфорт. Само така, видиш ли, човек се развивал.
Вижте сега, аз за тази зона за комфорт работих здраво в продължение на години.
Учих, страдах, прецакваха ме, раздавах се, плаках, печелех, работех още по-здраво, забравях себе си, после се намирах, създавах с ръцете си, боядисвах, размествах и хвърлях огромни количества физически и емоционални товари, проблеми, дилеми и схеми, за да мога
сега да имам това, което искам, да съм се обградила с хората, вещите, музиката, мислите и преживяванията, с които се чувствам добре
и да ми е КОМФОРТНО в живота ми.
Удобството не си го заменям за нищо. Така че стига бутахте хората извън зоната им на комфорт, особено ако са си я построили с голи ръце и душа.