Ами авторът на статията е общото :) Едното е професия, другото е необходимост, допълнение, ъпгрейд, ако щете. Нали уж давам съвети на хората как да живеят по-добре със статиите си, а не давам конкретни, полезни решения за най-важното – как да имаме спокойствието, за да живеем както искаме.
Така реших да се сертифицирам като застрахователен брокер – към хубавите думи да добавя и хубави действия, които хората могат реално да предприемат, за да са СПОКОЙНИ.
Виждам, че повечето хора около мен вече се научихме да печелим пари, но не сме се научили още как да ги харчим и често даваме пари за капризи, за преходни неща, които бързо започват да губят стойността си дори в собствените ни очи.
В същото време не правим абсолютно нищо за самите себе си – за спокойствието си в следващите години. Не пестим, не проучваме възможности, безотговорно се държим към самите себе си. Имаме много лошо наследство по темата със застраховането и сякаш то не се отнася до нас, сякаш е за някакви „други хора“, които не сме ние.
Не искам да сме поредното поколение, което ще се събуди на 65 и ще се пита “а сега как ще се оправям с тази пенсия”.
Аз самата десет години търсих кой да ми обясни какво е Застраховка Живот. Не разбирах какво е „премия“, давала ли се, взима ли се, ще си видиш ли парите, ако не умреш, изобщо нищо не разбирах от рекламните брошури.
Най-накрая намерих кой да ми обясни, просветна ми и си казах, че няма да оставя и приятелите ми да се лутат като мен 10 години. Защото това е много време. Това е половината от активния ми живот, в който можех да спестявам и да облекча и себе си, и семейството си и психиката си най-вече.
Аз се застраховах от страх, че няма да има пари за децата ми докато се чудя как да издържам родителите си. Има много хора, които са като мен – между чука и наковалнята на миналото и следващото поколение.
Изпращах пари на нашите, защото не им стигаха. И всеки път се питах “А за моите деца кой ще помисли”.
Първата си застраховка направих, защото исках да имам някакви пари настрана, нещо да ме задължи да отделям. Харесах програма за тежки заболявания, защото знам, че те обръщат каруцата.
Уж всичко си си подредил, всичко си сметнал, цели имаш и като те удари, край, приключва целия план и почваш да мислиш как да оцелееш, с какви пари и откъде, като не можеш да работиш.
После нашите починаха внезапно един след друг и разбрах друго – че смъртта идва абсолютно неочаквано. В един вторник сутрин докато си пиеш кафето. И че е много, изключително много по-лесно, когато не се налага да мислиш за пари в този момент. Просто ходиш и плащаш. Разбираш и че животът продължава и че живите остават с онова, което си оставил за тях, в абсолютно всяко отношение.
Разбираш как решения, които си взел преди десетилетия, настигат децата ти и могат да са или с добри, или с лоши последствия. Включително решения, взети преди две или три поколения.
Или пък невзети, нерешени дела, изоставени документи…ние си отиваме, но след нас остава сериозна след от онова, което сме правили или не сме.
В повечето семейства, които познавам, има една история на “загубено богатство” или “не е предполагал, че ще е толкова добра сделка”.
В момента ние пишем тези истории за следващите поколения.
Затова се заех с тази “просветителска” дейност и искам възможно най-много хора не само да знаят, но и да имат своя застраховка Живот със здравни защити.
Какво ще им донесе тя:
- Още с първата вноска са подсигурили децата си
- Няма да си дават парите за лечение, вместо за почивка
- Няма да събират пари с касички и DMS номера, ако някой се разболее
- Няма да се чудят за направления и да си отлагат профилактичните прегледи
Ще имат няколко проблема по-малко за мислене и ще им остане време да се радват на живота си.
Пишете ми на Velina@scribum.bg, за да намерим заедно спокойствие.