Зависими. Такива сме ние. Зависими от навиците ни, които ни създават уют, предвидимост и идентичност. „Аз съм пушач“. „Аз се интересувам от обществено-политически теми“, „Аз съм фейсбук звезда“, „Аз всяка вечер пия по 3 ракии“.
И държим на тези си навици дори когато ни разболяват, дори когато ни убиват, дори когато ни правят нещастни, защото не знаем какви други да бъдем. Не е трудно да спреш нещо, трудно е да измислиш с какво да го заместиш.
Колко много хора има, които могат да се похвалят, че не пушат, да речем 13 години, но се опитват безуспешно да спрат да скролват изгубилите смисъл социални мрежи и загубилите всякаква обективност и връзка с истината медии.
Не можем да спрем. През последните 15 години се превърнахме във фейсбук-хора, загубили реалните си приятели, защото всички се пренесоха във Фейсбук и спряхме да се виждаме.
Можем ли да си изградим нови навици, да си спомним как се общуваше преди социалните медии, как започвахме дните си преди, когато нямаше какво да скролваме?
Можем, и ще успеем. Също както могат да се спрат цигарите, така човек може да пребори зависимостта от нарочно изкривена информация, създадена само за да те закача за рекламите.
Но и нека не се заблуждаваме, няма да е лесно. Алгоритмите са създадени, за да ни закачат, точно както хероинът, хазартът и алкохолът. Но решим ли да върнем контрола над дните и живота си, можем да го направим. Заедно.