Ако продължаваме така, ще откажем децата ни да живеят в реалността

Виж още

Заоблени форми и меки килими – новите тенденции в интериора

За много дълго време думата уют не намираше реално...

Обичам те колкото солта!

Помните ли онази приказка, в която най-малката дъщеря каза...

Къмпинг е.

Къмпинг е и зарязваш спането, защото чакаш да...

Давайте лимоните!

Давайте лимоните, ама от истинските, сочните, жълтите, ароматните, пораснали...

Сподели

„Ооо, много е трудно, моето момче“. Това каза един уличен акордеонист на сина ми, когато той го попита дали е трудно да се научиш да свириш на акордеон.

„Учи, учи, че да не работиш като мен“ – майстора на ламината у дома, пак към сина ми.

„Всеки кандидат-студент трябва да си даде ясна сметка дали е готов да положи този неимоверен труд и усилие, които не му гарантират никакъв успех и чак тогава да реши да кандидатсва в НАТФИЗ“ – режисьор на нова постановка по БНТ.

„Да си първокласник, то не е шега, колко много грижи имам аз сега“ – първите думи, които детето трябваше да научи наизуст в първи клас.

Ехоо, какво правим ние? Чуваме ли се какви ги говорим? Защо започнахме да изпитваме мазохистично удоволствие от представянето на ученето, свиренето, работенето, въобще – живеенето, в най-черни краски?

Какво им казваме на тия деца – и на малките, и на големите? ЧЕ е ТРУДНО, УЖАСНО ТРУДНО да се живее, че отнема ВРЕМЕ и че няма никакви гаранции за успех?

Ами супер, много мотивиращо. После им се сърдим, че седят затворени във виртуалните си светове, където, повярвайте ми, не е много по-лесно да се оцелее, но там никой не им казва, че е трудно. Напротив, казват им че е лесно, цветно и ще се забавляват много.

Не им казват, че ще им отнеме и години да стигнат по-високите нива, но въпреки това те се впускат. И успяват, докато неусетно се научават да оцеляват, събирайки ресурси и играейки в екип.

Даваме ли си сметка какво причиняваме на целите поколения с нашето мрънкане и неудовлетвореност? Като се опитваме сами себе си да извисим в мъката си да сме лекари, учители, боклукчии, мениджъри, лишаваме следващите от мотивация, кураж и проста надежда, че има смисъл да се живее.

Те затова и деца се отказват да имат. Защото чуват само колко е трудно – и раждането, и възпитанието, и гледането. ТРУДНО Е, ТРУДНО Е, ТРУДНО. Е.

Не го правете, моля ви. Сякаш им казваме „Откажете се още преди да сте започнали, защото няма смисъл“. А смисъл има – и в това да учиш, в това да работиш дълго, да свириш до изнемога, да те вдигат в 2 през нощта да спасяваш човешки животи, да се връщаш мръсен от работа, защото в мръсотията си съградил нечий дом – ИМА СМИСЪЛ във всяко усилие и това сме длъжни да им покажем – СМИСЪЛА, не усилието.

Защото те ще се откажат да живеят. И тогава с нас е свършено.