Добър вечер, душа! Претоварвам ли те с мисли? Изморявам ли те с нови и нови суетни желания?
Не ми се сърди, градът е виновен – крещи, домогва се, все търси блясъка, славата, ВСИЧКОТО.
А то – всичкото, не е тук. То е там, под ламаринения покрив на беседката, докато звездите изгряват под аплодисментите на щурците.
Лека нощ, душа. Остават 4 месеца до лятото.