Много мои приятели вече го бяха правили. Аз така и не можех да се престраша, да намеря подходящо време и място, и да преживея онова, което всички обичат да правят често, особено през лятото.
Е, по-добре късно, отколкото никога, нали.
Случи се внезапно, без много предварителна подготовка. Спонтанно реших, че да, ще го направя тук и сега, защото всички условия бяха налице – приятна компания, красива обстановка, хубав летен ден, лежерно настроение.
След плуването в басейна бях продобила самоувереност, нали знаете, водата кара жените да се чувстват като русалки.
Бяхме трима. Другите ми даваха кураж, споделяха ми как е било при тях и ме успокояваха, че всичко ще мине както трябва. „Нали сме заедно, няма от какво да се страхуваш“, казваха ми, а аз се опитвах да скрия лекото си притеснение с широка усмивка.
Стигнахме до мястото, на което, вече бях уверена, щеше да се случи първият ми път.
Събух си чехлите, разхлабих завързания около врата ми тънък шал.
Сложихме предпазни средства и тримата, защото човек никога не знае.
….И потънахме в свободата.
Движехме се напред, назад, разкривахме нови и нови светове, смеехме се, излежавахме се на слънцето, после се активизирахме пак, снимахме се…
Когато всичко свърши, бях заредена с много енергия и щастие.
Ще го помня винаги – моят първи път на водно колело!
