Има нещо сбъркано в погледа ни върху живота. Гледаме го изпод свъсените си вежди, но не по Вапцаров, а ей така, на инат, с балканско недоверие. Да не вземе да ни прецака някой нещо.
Особено силно не вярваме на тия, дето много широко се усмихват. Сто процента нещо крият. Сто процента нещо искат да ни прецакат. За какво иначе се хилят така, освен ако не е за да ни отвлекат вниманието от истинските си намерения.
И не им вярваме, каквото и да ни кажат. И даже малко ги мислим за луди. За още по-луди мислим ония, които им се доверяват, които се оказва, че също искат да се усмихват и да гледат на живота от светлата му страна.
Винаги съм си патила от това. Винаги са ме обвинявали, че страдам от „прекален ентусиазъм“. Какво за бога значи прекален ентусиазъм, извинете?
Да си отворя очите сутринта и да видя, че съм тук и съм жива – това не е ли повод за ентусиазъм? Да имам силите, способността и желанието да правя нещо смислено с живота си и да го правя – как да не се ентусиазирам.
Имах късмета в живота си да работя в компания, която с още няколко ентусиаста изградихме от нула, учейки се в движение. Имахме смелостта и енергията да мислим и да действаме без да има от кого да се научим.
В крайна сметка, благодарение на голия ентусиазъм от това, че сме първи в нещо, взе че се получи компания за няколко милиона, чиито продукти съм сигурна, че сте ползвали поне веднъж.
Е, ние самите не станахме милионери, но това е прооблемът на ентусиастите – рядко мислят за пари, защото тяхната движеща сила е желанието да се развиват като хора, не да уголемяват банковите си сметки.
В нито една от следващите си работи не срещнах отново този ентисуазъм. Аз самата продължих да се вълнувам и да се паля така, както ми идва отвътре. Не мога да приемам живота равнодушно и това е.
Или съм безкрайно щастлива или съм много разстроена, гневна и готова да променя несправедливостта. Но всичко правя с ентусиазъм.
Сега отново имам възможността да избирам с кого да работя и се надявам, че ще срещна и други, за които ентусиаст не е синоним на луд, а е пламък, с който горят всеки ден, макар и тайничко, за да не ги помислят за луди.
Знам, че само заедно хората могат да се развиват, като си помагат, като се подкрепят в идеите си и като не се отказват.
И знам, че има компании, които възнаграждават този ентусиазъм, вместо да го поливат със студена вода и „за това няма бюджет през това тримесечие“.
Но не мога да съм сама в това. Ентусиазмът обича компания :) Идваш ли?
Пиши ми на velina@scribum.bg, ако искаш да печелиш от инстаграм профила или блога си или просто усещаш, че можеш да постигнеш повече в живота си.