Гледам си новолакираните в червено нокти, радвам им се и си викам „Ето, толкова малко му трябва на човека, за да не изпада в униние между 10 октомври и 20 декември“.
Всяка година тълпи хора се сблъскват с гадостта, наречена есенна депресия.
Навсякъде плъзват черни якета, намусени физиономии, още по-черни чадъри и увесени носове и от общата мъка те избива само на рев и самосъжаление.
А е толкова лесно да й покажем вратата на есенната депресия и да я пратим да си ходи по живо по здраво с все тъгата и мрачното настроение.
Ето, първата стъпка вече я направих – лакирах си ноктите в доматено червено. Измислила съм още няколко, да видим дали, ако ги приложа всичките, няма да се окажа в есенна еуфория някъде към средата на ноември.
И така, изброявам:
– цветни лакове за нокти и никакви черни дрехи
никакво убито кафяво, винено червено и мораво. Това са цветове, от които на човек му иде кротко да се обеси. Не. Оставям си кораловото от лятото, едно кичозно розово също имам, и никакви тъмни тонове, дето били цветовете на есента.
Цветовете на есента, друг път. Цветовете на депресията са това. Само ярки цветове на ноктите, точка.
И не само на ноктите, втора точка. Ярки шалове, ярки горни дрехи или поне цветен чадър. Не може да ходим като в траур 4 месеца, само защото „се поддържа по-лесно“. Кое? Депресията се поддържа със сигурност лесно, когато цял народ носи черно, съгласна съм.
Трябва само да си намеря плетената оранжева шапка от миналата година.
– мекички материи
Есента е студена, ветровита и остра. Естествената й противоотрова са мекички и топлички материи, с които вече започнах да се обгръщам.
Ето например, новия ми домашен халат е пухкав като изкъпано и изсушено със сешоар котенце. И одеялата, които лежат нагънати на всеки край на дивана, и те са мекички.
Колкото по-студено и мрачно става навън, с толкова повече мекички неща ще се обгръщам. И нека да ми е зле после!
– светлина, светлина
Най-потискащо от всичко е мракът. Не намирам за нормално да е светло едва между 8 и 4 следобед и през останалите 20 часа от денонощието да сме като в дупка. Отвратително. Затова, напук на строгите правила вкъщи, че ако не си в стаята, няма защо да свети лампата, насветках всички крушки и ще си останем така поне до февруари, когато отново започва да е още светло в 6 следобед.
Много по-добре ми става на душата, когато влизам от стая в стая и е светличко. Особено в кухнята. Свети ли в кухнята, значи в къщата има живот.
Така че лампите на 6, и без това са с LED крушки, няма да влезем в преразход.
– кекс с ябълки и повече движение
Никой не може да остане депресиран, ако къщата му ухае на канела, ванилия и прясно изпечен кекс.
Така и така навън не става за нищо, по-добре да уплътним времето вкъщи с нещо вкусно.
Разбира се, този съвет води до напълняване, затова ще комбинирам с ежедневни сутрешни или когато-се-сетя-през-деня упражнения. Без да се напрягам, само малко разтягане, клекове и някой и друг планк.
Не искам през пролетта да се изтъркалям от вратата, победила депресията и стройната си фигурка.
– и редовно ще си пия хапчетата
Магнезий и В-комплекс е вълшебното съчетание за добро настроение през есента и зимата.
Помагат също витамин D, витамин С и геритамин. (А и Е).
Честита есен!