Имам си гост-автор в блога, много е приятно ;) Запознахме се на едно пътуване до Истанбул. През първия ден си мислех, че е просто много красива. На втория ден разбрах, че е и много умна. А на третия – че пише увлекателно. И че не само тя изглежда като актриса, ами и животът й е като филм.
И както във всеки филм, на героя му се налага да взима важни решения за живота си. Понякога ги обмисля, понякога просто се допитва до Кралица Елизабет и тя й казва да се върне тук…
Вижте равносметката на едно хубаво и умно момиче, което реши да се върне от Лондон в София и всички ние само спечелихме от това:
Вярвам в кръговрата на живота, както и цикличността на годините. Бурни години, изпълнени с много емоции, са последвани от по-спокойни, така както след буря в морето следва продължително затишие. За мен 2018 г. беше изпълнена с толкова промени и нововъведения, че на 2019-та не остава нищо друго, освен да надгражда над основите, поставени предходната година.
Смених държавата, в която живея. Сдобих се с нов дом, по-точно два нови дома. Смених работата си и индустрията – от банкова в строителна. Спечелих много нови приятели и изгубих няколко стари. Събрах се с нов приятел, разделих се с вече станал стар приятел.
Никога не взимам решения лесно. Не мога да реша дали да пътувам на предната или задната седалка, дали да гледам филм или да чета книга и дали да сготвя нещо, или да поръчам храна. Изборите, които животът ни поднася обаче за съжаление често са по-сложни от изброените. Учителката ми по литература навремето казваше, че се страхува най-много от ситуация, в която трябва да избира между две еднакво добри или лоши неща. И тъй като колебанието отдавна ми е най-добър приятел, тази година успях да разбера в пълна мяра какво е имала предвид.
Живеех в Лондон от почти пет години и отдавна кроях планове при подходяща възможност да се завърна в България. Разбира се, както винаги става, възможността дойде, и то точно такава, каквато съм си представяла – интересна работа в престижна международна компания, висока позиция и добро заплащане. Вярвам, че желанията се сбъдват, когато наистина вярваш в тях, но никой не е казал, че желанията се сбъдват по едно. В същия момент получих и предложение от мечтаната ми компания в Англия – маркетинг директор в хедж фонд, за който се надявах от месеци.
Силно разколебана, започнах да търся опора на потенциалното си решение в мнението на роднини, приятели, колеги, познати, съквартирантката ми, касиера в супермаркета, човека, от когото всяка сутрин купувам чай на път към работа, астрологични прогнози, хороскопи, прогнози за икономическото развитие на България, както и Великобритания след Брекзит…
Времето минаваше, изборът ми трябваше да бъде направен утре. Никога няма да забравя как с отчаяна от колебания физиономия седнах на бара в лондонския хотел Роузууд, където трябваше да се съвещавам финално с моя добра приятелка от България. Тъй като бях доста подранила, успях да изредя плюсовете и минусите дори на бармана, който беше толкова объркан, че каза, че единственото, което може да направи за мен е коктейлите да са за сметка на заведението.
Изреждане на плюсове. Изреждане на минуси. През цялото време като че ли дълбоко в душата си знаех, че искам да се прибера вкъщи, в България, но исках да съм сигурна, че това е добре пресметнат риск и съм преценила всички възможни сценарии. Бях стигнала до там да направя decision tree, което да ми покаже потенциалните резултати от всеки път, по който реша да поема.
Накрая приятелката ми, изтощена от дискусии, каза „Майната им на анализите. Хвърляй монета! Каквото покаже, това ще е финалното ти решение“. Хвърлих монета от 1 паунд, от която се очакваше да покаже съдбините ми. Страната с надписа означаваше България, а кралицата – Англия. Първо хвърляне – Англия. „Нека пробвам още веднъж, трябва да сме сигурни“. Второ хвърляне – отново ликът на кралица Елизабет. „Трети път за щастие“ – отново същото. Ясно е, оставам в Англия. В този миг разбрах, сякаш най-накрая ми се проясни идеята, че няма никакво значение какво показва монетата. Важно е разочарованието ми от резултата, което ясно показва, че нямам повече място там. Още същата вечер, все още в бара изпратих имейл до мениджъра на хедж фонда, който ми предложи така желаната позиция, с обяснение, че за съжаление съм взела решение да приема друго предложение и ще напусна Лондон.
До ден днешен не съм съжалила и за миг за решението си. Прекрасното на този тип избори е, че връщане назад няма. Или поне не на същата работа, в същия период. Иска ми се и в личен план нещата да бяха толкова прости и когато един избор е направен, връщане назад да няма. За съжаление обаждане или съобщение до уж отминала любов е много по-лесно от повторна смяна на работата, дори кариерата. Достъпността на всеки по всяко време ни кара да мислим, че всички ще са там за нас, независимо от времето, казаните и неизказани думи, разочарованията и разделите. Трудно е да приемем, че съществуването на хората в пространството не значи, че те могат отново да съществуват в нашия свят. Или поне не така, както сме свикнали да ги намираме там.
Не е лесно да приемем, че големите надежди понякога водят и до големи промени. Често си припомням цитат от вечния роман на Фицджералд „Великият Гетсби“ – „Гетсби вярваше в зелената светлина, блаженото бъдеще, което година след година се отдалечаваше от нас. Днес то ни е избягнало – нищо, утре ще тичаме по-бързо, ще простираме ръце по-далеч…И едно прекрасно утро…Тъй се борим с вълните, кораби срещу течението, непрестанно отнасяни назад в миналото.“
2018 ми подари много нови, неизпитани до сега емоции – радости, разочарования, вълнения, колебания от друго измерение. Пожелавам си 2019 да ми донесе повече смели избори, по-малко колебания и повече вяра, че ако се оставя на съдбата и течението, те най-вероятно ще ме носят напред, а не назад към отдавна направените избори, почиващи в миналото.