Най-после го направих. Изненадващо и по-бързо, отколкото си мислех, но спрях да ходя на работа в офис.
След 15 години заклето екипно-офисно девойче, обърнах изцяло гръб на сутрешните кафета и дългите обеди, кикотенето в петъчен ден и тиймбийлдингите.
Работата ми – content writer, позволява да работя от всякъде. Да съм една от мацките, които се разхождат с лаптопчето си насам-натам, пишат от Старбъкс и разполагат с времето си.
https://www.facebook.com/Estrella.scribum.bg/photos/a.1524547627850582/2005412503097423/?type=3&theater
Е, станах. И не съм живяла по-добре през целия си живот.
Ето какво по-точно се случи:
Започнах да работя от по-рано
В осем вече сме завели и двете деца на училище и ясла. До 8.30 с мъжа ми, който също работи от вкъщи, сме закусили, посмели сме се и сме видели кой каква къща си купува в “Търсене на дом по света”.
В девет вече сме на компютрите (за нуждата от домашен офис ще разкажа по-късно) и работим.
Започнах да работя по-продуктивно
Тишината, спокойствието и липсата на хора, с които да говориш за какво ли не, ме тласкат само към едно – да си свърша работата.
https://www.facebook.com/Estrella.scribum.bg/photos/fpp.1519953364976675/1727604230878253/?type=3&theater
Още повече, че вкъщи работата ще свърши когато я свърша, а не когато свърши работното време.
Това ме мотивира да съм по-бърза в писането, мозъкът ми работи по-интензивно и думите се леят много по-лесно.
Станах още по-организирана
Календарът ми стана първият помощник. Сега вече, освен писането на статии, имам и други задължения – срещи с потенциални клиенти, срещи с нови бизнес партньори, плащане на сметки и да не забравя да купя моливи на детето от книжарницата.
Радвам се повече на уикендите
Преди почивните дни ме натоварваха. Имах само два, в които трябваше да събера всичко – да се разходим с децата, да имам време за себе си, да изчистим, да изперем, да пътуваме някъде, да си поседим вкъщи, да отидем на театър, да се видя с приятелки, да почета книга и да гледам сериал.
https://www.instagram.com/p/Bia56nyB7MT/
В неделя вечер се чувствах като след маратон и бях повече изнервена, отколкото отпочинала си. Чаках понеделника с желание, за да седна на спокойствие и да си изпия кафето.
И децата ми страдаха от това положение, защото им се изнервях, задето не влизаха в лудия ми график на “почивните” дни, не пазеха чисто и искаха да седят на площадката повече, отколкото им се полагаше.
Сега е различно.
Почивните дни са само за децата. Подреждането оставям за през седмицата и дори успявам да се насладя на подредената ми къща.
https://www.instagram.com/p/Bgdc-0fgW37/
Готвя много по-често, защото в четири следобед, вече по традиция, ходя на пазар като в италиански филм, говоря си с продавачките на пазара и посрещам децата си с вечеря.
Виждам се с хора, за които преди просто не ми оставаше време. Не се изморявам чисто физически от 8-часовото стоене и едно часовото пътуване. Понякога си поспивам следобед или пък преди 12.
Ако трябва да го кажа в едно изречение, спрях да ходя на работа в офис и сега тъна в лукс (ако се абстрахираме от послеписа ;)
П.С. Естествено, има и много заблуди, с които се сблъсках през този мой първи месец „на свобода“ – за работенето от „където си искам“, за сливането на работата и личния живот, за 24-часовия режим на разположение, за непосилната лекота на свободата и изобщо – Луната има и тъмна страна, вижте тук >>>.
Поздрави,
Estrella