Не е нужно да е перфектно

Виж още

Давайте лимоните!

Давайте лимоните, ама от истинските, сочните, жълтите, ароматните, пораснали...

Когато Деми Мур срещна Мария Бакалова…

Има истинска Пепеляшка и нейното име е Мария Бакалова....

Сезонът на книгите

Най-сладкият миг е когато най-сетне си успял да наместиш...

Сподели

Pinterest, Instagram и Facebook ни накараха да мислим, че животът на другите е перфектен.

Къщата винаги е подредена, с хвърлено уж небрежно одеяло на дивана, чиито гънки фотографът е подреждал 30 минути преди да щракне „идеалния“ кадър.

Отношенията с близките винаги са идеални – две любовни чаши кафе на фона на сините покриви на Санторини, годежен пръстен на брега на морето, в чиито камък елегантно проблясва пълнолунието, винаги усмихнати деца и идеални палачинки в събота сутрин.

Уж знам, че не е истинско, уж знам как се снима и как се пише, и все попадам в капана да искам всичко да е перфектно- на живо, в реалния живот.

Разбира се, не успявам. Нито децата заспиват когато ми се иска, нито къщата успявам да подредя поне веднъж така, че да шашна всеки редактор в интериорно списание, нито пък мога да се похваля, че съм идеалната съпруга.

В дните, в които полагам старание – да сготвя, да изчистим, да поиграя с голямото дете, да погушкам малкото, да съм, нали знаете онова „домакиня в кухнята, дама в обществото…“, са най-нервните дни в седмицата ми.

Денят не стига за всичко или ако стигне, цената, която плащам, съм аз. Нервите ми, времето ми за мен, за душата ми, за децата ми, за усмивката ми.

Не мога да се усмихна, ако трябва да бъркам крем-нишесте с едната ръка, а с другата да сгъвам дрехи.

Все нещо пада в жертва.

„Не е нужно да е перфектно“ ми подсказа новия каталог на ИКЕА и ме е яд, че не си го припомням по-често.

Разбира се, че не е нужно да е перфектно. Защото живеем наистина, а не на снимка.

Защото всеки има различна представа за това как трябва да се живее. Има хора, които не могат да си почиват, ако не е подредено.

Или пък такива, като мен, които прескачат падналото списание и си казват „да знам, че е на пода, ако реша да почета, да знам къде да го търся“.

Не е нужно да е перфектно, защото перфектността изморява. Тя вкъщи е просто недостижима.

А и, ако трябва да сме перфектни и на работа, и вкъщи, кога ще ни остане време да се отпуснем и да сме самите себе си?

P.S. И бебетата в реалния живот никога не се усмихват когато трябва :)