Майки бягат с децата си на ръце, за да се скрият от бомбите. Някъде, там, няма значение къде, животът трябва да бъде съхранен от ръцете на някой, който иска да го отнеме без да го е дал.
Тук някъде една жена изпитва угризения, че е дала тялото си, за да расте детето й здраво, бори в себе си инстинкта за самосъхранение и майчиния, не спи, иска отново да разполага със себе си, не иска да лишава детето си, измъчва се.
Навсякъде жените дават всичко, което имат, за да изпълнят единствената си задача – да продължат живота.
И се продават евтино, оставят се да ги обладават, да ги подритват, продават, забравят, хокат, унижават.
Крият в себе си силата да дадат живот, а ги наричат слаби, управляват съдбите им, решават бъдещето – на онзи живот, който тя може да даде, но те не.
Все някъде, дори в момента, някоя жена се моли да запази малко от себе си за самата себе си, да има сили да продължи да дава живот, да се грижи за него, да го опази, доколкото може, доколкото й позволят онези, които не могат да дават живот, но така обичат да го взимат.