Или защо си взех обикновен телефон
Ако ай-фоните можеха да говорят, щяха да кажат едни не много приятни неща, достойни за категорията „Истината боли“.
Като например „Струвам повече от всичките ти дрехи“ и „Ще те оставя без приятели“.
За това се е сетил Nico Ordozgoiti, арт-директор от Мадрид. Не само се е сетил, но е създал и уолпейпъри за телефона, които да подсещат притежателите му, че не всичко на този свят е ай-фон. Или смартфон.
Впрочем, докато използвах моя, преживях едни от най-празните си дни, пълни с ненужни новини и празни откъм спомени.
Това да си свързан непрекъснато с Мрежата (трябва да почнат да й викат Матрицата) изяжда ценни часове от безценния ни живот.
Случи ми се немислимото – да си гледам в телефона вместо да гледам морето.
Следях ненужни новини за събития, които не разбирах, вместо да се радвам на първото лято на детето ми.
Нареждах коктейлите по масата така, че да изглеждат добре на снимка, вместо да седя, да си пийвам и да се радвам на залеза.
У мен се зароди натрапчивото усещане, че изпускам нещо, ако не съм „вътре“. А изпусках само собственото си лято докато следях събития, които не касаят мен и се случват на хиляди километри оттук.
Познавам много хора, които проверяват телефона си на всеки десетина минути, за да „видят какво става“, сякаш „ставането“ е в интернет, а не в реалния живот.
Познайте дали реалната комуникацията с такива хора тече нормално.
Или по-скоро комуникацията с теметата им, защото все се оказва, че говориш на наведена към телефона глава.
За това избрах да си взема „обикновен“ телефон, в който няма браузър, фейсбук и мейл. Мога да напиша смс с един пръст докато пресичам, с ръкавици, в дъжд, в сняг, докато нося чадър и няма опасност да блокира, защото съм отворила прекалено много приложения.
Не ме гложди отвътре да си проверя пощата, фейсбука или блога докато пътувам с влака или чакам автобуса.
Така ми остава много повече време да ми се случват някакви неща, за които после да има да разказвам, а не само да следя чужди статуси.
А и не похарчих пари като за една екскурзия.