Като цяло, мисълта, че съм се родила жена, ме радва изключително много.
Нямам брада, която да бръсна всеки ден, няма опасност да оплешивея на 30, освен ако не прекаля с блондора и пресата за коса, мога да нося дълги поли и се събирам на късата страна на дивана, когато ми се доспи.
Но има дни, ах как има дни, в които много ми се иска да съм мъж.
Мъжът е просто устроено същество. В добрия смисъл на думата.
Като отварачка за бира. Знаеш как работи, нужно е едно движение и готово. А жената е като отварачка за вино, тип балеринка. Сложно, несигурно и винаги има опасност да не се получи от първия път.
Та един мъж има нужда от обикновени удоволствия, без усложнения. Една бира, мезе, и добра компания.
Не е важно как е облечен, дали се е избръснал, съчетал ли си е розовия шал с розовите фламинго на чорапите.
За един мъж е важна компанията, не как изглежда.
Освен това мъжете имат уникалната способност да потъват в една тема до степен да се превърне във втората им природа.
Чували ли сте жени да говорят задълбочено само за едно нещо в продължение на един час? Аз – не. Дори когато говорят за мъже, на 15-тата минута се вмъква коментар за нещо друго – децата, прическата, работата.
Мъжете не са така. Уверих се за пореден път, докато слушах как обсъждат видовете хмел, малц, аромати, тръпчивост, традиции, хектолитри и дрожди на представянето на Каменица Старо пиво.
Прииска ми се да съм мъж и за да мога да разбера какво е наистина да усетиш различните вкусове, а не да ги определяш като „много горчива“ и „по-малко горчива“ и това да ти е единствения критерий за покупка на бира.
Да се подпреш небрежно на бара, да пиеш бира, да ядеш сушено месо и да не ти пука, че не си се избръснал – ей затова ми се иска да съм мъж.
Освен това бирата не струва колкото мартини, няма нужда от специална чаша, настроение и обстановка.
Казах ви – простите радости винаги са за мъжете.
Жените винаги имаме склонност да усложняваме.