Mиенето на чиниите е от онези дейности, които сякаш всички знаем как се правят. Да, ама не, драги зрители.
Дори в миенето на чинии сме попаднали неусетно в плен на рекламите, комбинирали сме вредните навици на бабите ни с насадените от телевизора образи и се е стигнало до там, че пропиляваме прекалено много вода за прекалено малко чинии и използваме в пъти повече препарат от необходимото.
А той, препаратът, не е от безвредните, както можете да се досетите.
Как си миете чините? Взимате гъбата, изливате половин бутилка препарат върху нея и започвате да търкате чинията, оставена още снощи в мивката.
Докато търкате, водата тече, защото тъкмо се е източила от топлия кран и най-сетне водата е наистина топла, поразхладили сте я леко и изобщо сте я докарали до една приятна температура и не ви се иска да я разваляте.
До тук сте си усложнили живота тройно. Първо, чиниите никога не са достатъчно добре накиснати и храната по тях е с вид на вкаменелост от мезозоя.
С това е свързано второто усложняване – трябва да търкате много, да вдигате чинията срещу светлината, ако е стъклена, за да видите дали е добре измита, да ползвате и телчето за чинии, да се ядосвате и да ви идва да ядете завинаги в пластмаса.
Третото усложнение е най-сериозно – ползвате много препарат и много вода. Това се отразява, първо, на джоба ви, и второ – на природата.
Количеството препарат, което използвате, е пряко свързано с рекламите на препаратите за миене на чинии.
Същото се отнася, впрочем, и за шампоаните, душгела и всичко останало, което се лее като из ведро по рекламите, а в реалността ни трябва количество малко по-голямо от грахово зърно.
Водата я използваме без да мислим,защото всеки път, като завъртим кранчето, от него потича.
Но това не значи, че чистата вода е безкрайна. Запасите от питейна вода на Земята са ограничени, ние я замърсяваме неусетно, използвайки препарати за почистване, а хората, които имат нужда от нея, са все повече.
Дори предишния абзац да не ви е докоснал по никакъв начин, сметката за вода в края на месеца със сигурност ще ви докосне по джоба.
В отговор на всички тези разточително описани от мен усложнения на живота, аз имам ново решение за миенето на чинии.
Ето как.
Преди да сложите чиниите в мивката, изхвърляте в коша отпадъците от храна. Подреждате чиниите грижливо една в друга, приборите слагате на дъното на мивката.
Запушвате канала на мивката и я пълните с гореща вода докато се покрият чиниите. Сипвате междувременно препарат за чинии във водата колкото обичайно сипвате на гъбата – една супена лъжица максимум. По възможност да е Фрош или друг био-препарат за чинии, защото са по-малко вредни за хората и природата.
След като мивката ви се е превърнала в топличко сапунено езеро, зарязвате всичко и сядате да четете Estrella Life Society или друго подобно занимателно четиво за около 30-40 минути.
Връщате се отново до сапуненото езеро и започвате да миете чиниите по познатия ви начин – обтривате всяка чиния с гъба и я нареждате на красива купчинка.
Източвате сапуненото езеро, пускате водата на тънка приятно топла струя и изплаквате.
Ще установите колко бързо се измива чинията до блясък (или до скърцане, кой както си ги познава), а колко малко вода и препарат се използва, ще установите в последствие.
Няма търкане, няма жулене с телче, няма разхищение на вода, препарати и усилия.
Всичко е лесно и чудесно, както казват децата, а чиниите са ви измити като от миялна машина.