Януари, казват, бил месецът с 31 понеделника. Или най-дългият месец, който се усеща като 189 дни. Месецът, в който прибираме коледната украса, къщата изглежда пуста, гола и изоставена и на нас ни идва в общи линии да се завием през глава и да не мърдаме до Първа пролет.
Един толкова хубав месец като януари обаче не заслужава този лош имидж. Не само че е пълен с имени дни и хубави хора, родени през януари, но той си има и много плюсове, които даже летните месеци нямат.
С правилната настройка и нов поглед върху предстоящите най-студени дни в годината можем да се сдобрим с януари, да се харесаме, а защо не и да се заобичаме.
Януари е тишина и спокойствие
Абсолютно нищо не се изисква от вас през януари. Няма нужда да се търсят подаръци, да се организира почивка, да се ходи на разходки, да се посещават концерти – нищо, нищо, нищо не е нужно да се прави в този студен и тъмен месец. А това с други думи значи само едно – почивка.
Да, ще се налага да работим, но работата през януари е лишена от цялата истеричност на приключването на годината, всичко важно все още предстои и очакванията към нас са значително намалени. Просто я няма декемврийската истерия, когато всички искаха да свършат всичко ДНЕС.
Дори да трябва да излизате в студените сутрини, облечете се добре и оставете студа да зачерви бузите – действа освежаващо и на тялото, и на ума.
Януари е домашен уют
Ако има месец, в който с пълно право можем да си седим вкъщи вечер и през уикенда, това е януари. Навън е тъмно, студено, дебне грип и се пързаля. А у дома е топло, светло, има какао, книги, одеяло и сериали. И музика, и любимите ни хора или любимото ни спокойствие. Седенето у дома не е грях, не е недопустимо пропиляване на живота, а чустата радост от това да бъдем. Без изисквания и очаквания към себе си, а да си живеем по нашите си разбирания в средата, която сме си създали.
Извадете пухкавите одеяла, разтеглете дивана в хола и превърнете всеки уикенд в зимна ваканция – без планове, без непостижими цели да се изчистят шкафовете в килера, без търчане по задачи. Само чай, кекс и усмивки.
Като говорим за домашен уют, той се създава най-вече с аромати – не само на портокали и мандарини, тях май ще ги оставим на декември, а с аромат на препечени филийки, вкусен гювеч, пилешка супа и, както вече казахме, кекс.
Така че отворете готварските книги, оставете мрака и студа пред входната врата и се впуснете в кулинарното овкусяване на януари.
Януари е книги
Райско време е януари за четене най-вече на дебели книги или дълги поредици. Дава най-доброто оправдание защо не ви се излиза – нали казахме вече, студ, груп, мрак, лед, а това в същото време са най-добрите условия за четене на книги. Или пък за слушането им, ако очите ви са уморени от взиране в компютъра.
Ето няколко абсолютно неизчерпателни предложения с различно настроение, за да имате избор:
Габриела, карамфил и канела
Бразилия, какао, усмихнат арабин, собственик на ресторант, се влюбва в знойната Габриела, която той наема за своя готвачка. Заедно с това се случват куп други събития – изневери, интриги, политически дрязги, трогателни моменти в един развиващ се край на страната, която ухае на какао.
Новото издание на Ентусиаст е направо разкошно :) Ако първите двадесетина страници ви се видят малко странни, прехвърлете ги отгоре-отгоре, макар че бавното им четене ви потапя в атмосферата. Интересно става, обещаваме :) Тук има откъс от „Габриела карамфил и канела“ на Жоржи Амаду >>>
Филипа Грегъри
Майсторката на историческия роман е издала страшно много книги, коя от коя по-интересни. Романите й привличат с това, че често се разказват от първо лице на някои от героите – шутът на Кралицата, кралица Мери Болейн или Елизабет и човек неусетно се потапя в двора, интригите, отношенията, живота на в Лондон и Англия в различните му периоди. Исторически правдиви и написани изкусно. Личен фаворит и затова препрочетен многократно – Другата Болейн.
Вивека Стен – „В тихи води“ и „В тесен кръг“
Скандинавски криминални романи, прочетени фантастично от Виктор Танев. За да не е съвсем злокобно, действието се развива на красив остров с яхти, плажчета, вили с големи прозорци, гледащи към фиордите.
Двата романа са свързани с главните си герои и мястото на събитието, но може спокойно и с втория да започнете, който лично намираме за по-интересен.
Ако ви хареса и решите да се абонирате, направете го от този линк, за да имате 20 дни безплатно слушане.
„Къща от карти“ на Майкъл Добс
Романът, вдъхновил създаването на сериала, всъщност се развива в Англия във времето след Маргарет Тачър. Политически игри от най-висша класа ни разкриват реалността на политиката зад медийния параван. Умело написана, великолепно прочетена. Чуйте откъс >>>
Ако ви хареса и решите да се абонирате, направете го от този линк, за да имате 20 дни безплатно слушане.
Януари е и сериали
Не само книгите, но и ериалите са ни в изобилие, няма две мнения. Личните ни препоръки са за:
Вина
Филип (Владимир Зомбори) пристига за кратко в България, упълномощен от майка си да продаде винарната на покойния ѝ брат. Много скоро лозята, хората и своенравната еноложка на избата – Елина (Елена Телбис), го очароват и той променя семейните планове. Вместо да продава, Филип решава да възроди винарната, но активите ѝ са отчайващи – дългове, залежали бъчви и работници, които скоро ще останат на улицата. Само Елина може да го измъкне от кашата, но баща ѝ, председателят на общинския съвет Андрей Бончев (Михаил Билалов), има други намерения за избата.
Непримирим с новите обстоятелства, Филип търси местни съмишленици, а оставането му за неопределено време в България изостря отношенията със съпругата му Марта (Кристина Верославова).
Войната между Филип и Андрей Бончев се разраства, загрубява и застрашава не един живот. Оказва се, че връзката между семействата на Филип и Елина имат корени, по-дълбоки и здрави дори от тези на лозите. Тайни и вина от миналото са напът да провалят всичко…
Успехът на този филм направи така, че билетите за театралните постановки със Зомбори да се изкупуват за месеци напред, но ако все пак успеете, гледайте комедията „Премахни от приятели“, много е приятна (разказваме за нея тук)
Фондацията
Сериалът „Фондацията“ е амбициозна адаптация на класическата научна фантастика, която предлага епична история за бъдещето на човечеството. Ако ви интересуват сложни сюжети, философски въпроси и впечатляващи визуални ефекти, „Фондацията“ е сериал, който си заслужава да гледате. Важно е да кажем, че сериалът е по-скоро вдъхонвен, отколкото да върви по книгата. Ако сте фенове на книгата, филмът може да ви разочарова. Но ако имате проблем с четенето на фантастика, но харесвате впечатляващи кадри не от нашия свят – това е вашият филм.
И няма да препоръчваме повече, защото януари все пак не е ЧАК толкова дълъг.
За финал сме оставили една наистина добра новина за януари: на 31 вече няма да е тъмно в шест следобед ;)
Ах, забравихме да кажем за пъзелите, но само като си спомните какво удоволствие е да си седиш кротко и да си редиш, веднага ще ги включите в януарския списък с удоволствия!