Горките ние, да ви кажа. Последният път, когато жените носехме удобни дрехи без да ни одумват, беше в римско време – лека туника, пристегната под гърдите.
Оттогава насам – само гърч и неудобства.
Ей на, връщам се от поредния си неуспешен опит да си купя дънки. И знам как се чувстват надениците, докато ги пълнят.
Как може, чудя се аз, да създадеш нещо толкова тясно, че изглежда като пръст на ръкавица, вместо като крачол на панталон и да караш нормална жена да се натъпква вътре?
А като стигнем до копчето, какво става? На наденицата й свършва въздуха и посинява.
Как пък веднъж не решихме да ни е модерно носенето на нещо удобно? Ей така, за разнообразие.
Дори когато спортуваме, слагаме клинче, спортен сутиен (и той е за недишащи жени) и еластичен потник.
Да сте видели мъж да си причинява неудобство, за да изглежда добре? Аз не познавам такъв.
На тях дори банските им вече са дълги до коленете, само и само да им е удобно и да нямат повод за комплексиране. Защото, нали се сещате ако носеха от онези смешните прилепнали плувки, колко жестоки истини щяха да лъснат…
Но ние жените – не! Колкото по-стягащо, неудобно, оголващо и комплексиращо, толкова по-добре.
Натъпкваме се в дрехите си с риск да ги скъсаме и да се разлее цялата ни красота на показ, както става с печените наденички.
Обувките ни изкривяват краката до степен на 55 да не можем да стъпваме, а пръстите да са се скупчили един върху друг.
Притискаме си гърдите с банели и чашки вместо да си ги оставим да се люшкат – кой колкото има, а за капак дори дънките ни причиняват неудобство и тайно разкопчаваме копчето като седнем на бюрото.
Стига вече. Стига. Не съм наденица да се тъпча в някакво си тясно черво, което някой е нарекъл дънки.
Жалко само за пухкавото сладоледче, с което бяха украсени. Щеше да е върхът на модната ми смелост.
Снимка: Danaya Fashion