Отказах да влизам във Фейсбук от скука. Направих го преди няколко дни като първата стъпка беще да си скрия иконата от екрана на телефона.
Втора стъпка – строга дисциплина на поведение вкъщи.
Направих си списък с всички задачи из вкъщи, които ме чакат мен да се навися във Фейсбук. Започнах да ги отмятам една по една, мислейки си, че ще ми отнеме супер много време.
Всичко, зарязано от дни, свърших за около 35 минути.
В момента, в който пиша това, пералнята пере за втори път, обувките са сортирани и подредени в новото шкафче за обувки и багажът от морето си чака реда пред пералнята.
Изкушавам се, разбира се, да разкажа за всичко това в самия ФБ, но няма да го направя.
Установих, че когато споделям нещо на стената, в главата си имам точно определен брой хора, на които всъщност искам да го кажа.
И започнах да го казвам само на тях. Всъщност нищо не им казвам, защото да напишеш на лично съобщение на някого „абе знаеш ли колко хубави тиквички сготвих“, който „някой“ не е мъжа ти, е малко налудничаво.
Едновремнно с това спрях да чета отблясъците от живота на десетки хора. Някой се ядосал, разсмял, прочел, недочел, споделил – абсурдно е да сме в час с мислите на всички хора на света, нали?
Сърцебиенето ми спря.
Ще ми се влоши ли комуникацията с приятелите? Не мисля, защото така или иначе общувам с 10 души. Останалите до 421 познвам бегло или не сме се виждали отдавна и освен да въртим импресии на фейсбук, друго не правим със споделянето.
Чувствам се толкова еуфорично, колкото и когато спрях цигарите. Дали аз, пристрастената към Фейсбук, ще се превърна в най-големия му противник точно както стана с пушенето?
И къщата ми ще блести, блести :)