Къмпинг е и зарязваш спането, защото чакаш да посрещнеш изгрева на слънцето от 20 години.
Къмпинг е и захвърляш кецовете под караваната, за да ходиш три дни бос. Или да се спъваш бос, кой каквото умее.
Kъмпинг е и хамакът те полюшва докато се чудиш от коя страна гледката е по-хубава.
Къмпинг е и отиваш да си измиеш зъбите на плажа, защото вече си истински къмпист.
Къмпинг е и влизаш в морето тичешком, въпреки щипалките, студената вода и опасността да ти спре сърцето.
Къмпинг е и всичко се случва бавно, защото бързането само съкращава дните.
Къмпинг е и гледаш, слушаш, усмихваш се, мислиш си, крещиш, мълчиш, смееш се.
Къмпинг е и се опитваш да играеш волейбол, не става, опитваш се да запалиш хартиен фенер, пак не става, защото дори китайските фенери имат китайски ментета, топлиш се на скарата и не ти се говори, защото е къмпинг и тук думите са излишни.
Къмпинг е и падаш на джаги, не ставаш от пуфа, не ти се влиза в караваната, винаги се намира някой да донесе още една бира.
Къмпинг беше.
С гостоприемството на Каменица Кемп
1.юли.2015