Научих се да чета сама от руския буквар с хубавите рисунки, като пропусках ы и э. Оттогава са минали 34 години, през които аз най-вече четях – всичко и най-вече незадължителна литература.
За тези години натрупах много книжни грехове, за които реших да се изповядам точно днес, докато си пия кафето.
Греховете си всъщносто натрупах през последните годиин, след като на един 8 февруари реших, че няма вече да водя праведен книжен живот и ще се държа с книгите толкова свободно, колкото винаги ми се е искало.
И така, започвам.
Грях 1 – Не съм чела почти нищо от българската класика
Като махнем Елин Пелин, чиито разкази си четях за удоволствие от хубавата поредица със зелените твърди корици, нито Димов, нито Талев са дефилирали пред очите и ума ми. Тук там малко Вазов, „Под игото“ му четох на старобългарски, малко Алеко и това е. От Йовков помня наизуст само първите няколко реда на „По жицата“, колкото да се правя на интересна, като почнем да говорим за литература.
Вижте тази публикация в Instagram.
Нищо от програмата в гимназиален етап не можа да се провре между безраборното ми четене на Пратчет, исторически романи за кралици и Джейн Еър.
Казах си, че ще наваксам на стари години, но ей на, не наваксвам. Грях.
Грях 2 – Не дочитам книгата до край, ако не ми харесва
Мисля, че съм пропиляла около година от живота си с опити да дочитам книги, които са били отвратително скучни, зле написани или посредствени. От няколко години насам, откакто си дадох сметка, че никой не ме гледа и няма да ме удари гръм, зарязвам невълнуващите книги с дързостта, с която тийнейджър хлопва вратата под носа на майка си. Животът е прекалено кратък, за да чета лоши книги.
Грях 3 (най-сериозният) – подчертавам с молив пасажите, които ми харесват
Guilty pleasure му казват на това англоговорящите – малко срамно удоволствие, от което ти става едновременно добре и зле. В последно време чета с молив в ръка, който май ми помага да се съсредоточавам по-добре. И той често влиза в употреба, особено когато срещна своя мисъл, описана чудесно от автора.
В художествена литература го правя рядко, но виж, в книгите за личностно развитие чертая смело. Така запомням по-добре.
Грях 4 -Не обичам да давам книги на заем
Умирам по малко всеки път, когато стане дума за някоя супер интересна книга и аз, да ми се не знае и голямата уста, смело кажа „Ще ти дам да я прочетеш“. Правя го ужасно рядко и само когато съм в добро разположение на духа.
Когато някоя любима книга не е у нас, ми е чисто и просто терсене. Празното й място в библиотеката крещи, аз не спя спокойно, сънувам кошмари за загубени при пренасянето книги, за разлято кафе, за „загубих ти телефона“ и всякакви други кошмари.
Вижте тази публикация в Instagram.
Но работя старателно върху това, избирам внимателно хората, на които ще си дам най-ценното и знам, че е крайно време да дам на Мая следващите томове от „Земя за прицел“.
Грях 5 – Дарих тъпите книги на библиотеката
Очаквах от себе си, като виден книжен плъх, че ще пазя като очите си всяка книга, която влезе вкъщи. Нищо подобно. Миналото лято разчистих смело етажерките, като подарих на кварталната библиотека всички книги, които не ми харесват, които свършват тъжно, които са ми подарени от хора, с които вече не дружа и които не бих препрочела.
Оставих си само онези, които съм чела поне по два пъти, защото това е сигурен знак, че ще ги прочета и трети път. Тогава, много преди коронавируса, си казвах „Какво бих чела, ако нямам право да излизам 3 месеца“. Хаха, горчива ирония.
Грях 6 – Не помня имената на авторите
И на героите понякога, за заглавия да не говорим. Попивам думите, мислите и идеите без никакво внимание към това кой ги е написал, кога и как си е кръстил героите – проводници на тези мисли. Бих си избирала спокойно сред книги с бели корици без заглавия, само като разгърна страниците наслуки и се оставя на текста да ми повлияе. Ако не се харесаме от два реда, няма да се харесаме и от двеста.
Грях 7 и последен – „Романи за деца“ на Кестнер е най-препрочитаната книга в живота ми
Чела съм я преди да стана на възрастта на Лотхен. Четох я когато самата аз трудно намирах 20 лв, за да се прибер у дома за Коледа като Мартин Талер. Чета и сега, когато не мога да си представя как може бащата на Джони Троц да го прати сам на кораба, нито пък как майката на Точица не й обръща внимание.
И стига вече с това писане, време е за четене, събота е.
Вижте тази публикация в Instagram.