Когато всичко е наред, а ти се реве с глас…

Виж още

7 въпроса, които да си зададеш на рождения си ден

Денят, в който си роден, е супер специален. Казвам...

Най-хубавият коледен роман

Няколко пъти съм се опитвала да пиша за "Хвърчащата...

Ако детето ви вярва в дядо Коледа, НЕ му купувайте Play Station!

Неблагодарно нещо е това да си родител, не мислите...

Дубайски шоколад: Как един десерт се превърна в световна сензация

Сякаш за една нощ чудото, наречено “дубайски шоколад” завладя...

Сподели

На втори януари преди година се събудих покрусена, тъжна, потисната и…без никаква очевидна причина за това минорно настроение.

Ревеше ми се (и ревях) напоително почти всеки ден, не виждах смисъл в нищо и се опитвах да разбера къде, по дяволите, беше проблема.

Успокоявах се, че е временно, заради късите дни и дългите нощи, заради зимата, атмосферното налягане и ретроградния Меркурий.

Когато обаче в крайна смета се озовах ревяща на пода в банята под душа, като във второразреден психо-трилър, си казах, че трябва да взема мерки. Някакви, какви и да са, но да си върна, ако не усмивката, то поне нормалното поведение.

Попитах се имам ли реална емоционална причина да се чувствам нещастна – имам ли проблеми, обичана ли съм, реализирана ли съм, правя ли това, което искам или съм се вкарала в нечия друга схема?

Всичко със сърчицето и емоциите беше наред. Нямаше виновни.

Вместо обаче да съм безкрайно щастлива, че всичко ми се е наредило както трябва, че си имам прекрасно семейство и прекрасна работа и е време просто да се наслаждавам на живота си, бях безкрайно нещастна.

Пристъпите на кротък плач редувах с пристъпи на страх и сърцебиене, губех смисъла на ставането сутрин и спешно трябваше да намеря друга причина за тези ми състояния.

Вече бях научила, че обезсоляването на организма, което си бях причинала едно лято от прекален стремеж да живея здравословно, ме беше докарало до сходно положение – да рева посред лято.

Когато започнах отново да ям сол в нормални количества, нещата бързо си дойдоха на мястото.

За връзката между солта и депресията вижте повече тук >>>

Посред зима обаче проблемът не беше в солта, липсваше ми нещо друго…

Попаднах на статия за магнезий.

„Колкото по-дълбока е липсата на магнезий, толкова индивидът става по-чувствителен, нервен и притеснен. Той прекалено силно реагира на външните събития, а това е свързано с още по-голяма нужда от Магнезий. Така се стига до един омагьосан кръг, които може да доведе до изтощение и депресия.“

Продължих да чета за останалите витамини:

За В-комплекс: Витамин B-комплекс оказва противостресов ефект и се препоръчва на всички хора, като е особено важен за активните спортисти. Той е добро допълнително средство при алергични, нервни и психични заболявания.

Витамините от В-групата са толкова важни, че липсата им може да доведе до епилептично-подобни състояния. Повече за това разказва Agleu в поредица видеа >>>

Започнах да взимам магнезий и В-комплекс. Вярвате или не, само за две седмици ревовете спряха. Отново имах енергия да стана, желание да живея и сили да обичам живота си.

Обсъдих с личния ми лекар, малко следварително, признавам, състоянието си и той потвърди.

Ако химическия баланс в организма е нарушен, ако нямаме основни за функционирането на системите в тялото вещества като магнезий, витамини В, селен, желязо и т.н., колкото и положителни мисли да изчетем, на колкото и психолози да отидем, ефектът е като да боядисваш кола, в която няма бензин и да я чакаш да тръгне.

Здравето ни – и физическото и психическото, е въпрос на фина настройка и крехък химически баланс. С начина си на живот често нарушаваме баланса и често лекуваме следствието – с кафе, успокоителни или антидепресанти, вместо да дадем на организма си онова, от което има нужда, за да работи добре.

Това е моята лична история и моето решение. Не е задължително да е валидна или подходяща за сходни симптоми у други хора.

Винаги първо се консултирайте с лекар.