Няколко пъти съм се опитвала да пиша за „Хвърчащата класна стая“ на Ерих Кестнер и нито един път не ми се е получавало.
Става като след концерта на Металика – изпадам в творчески ступор и просто не мога да намеря думи, с които да опиша нещо, което май се събира в думата „всичко“.
„Хвърчащата класна стая“ е Коледният Роман на ВСИЧКИ времена.
В него се разказва…не, наистина не мога да го опиша така, че да не звучи плоско, или наивно, или префърцунено, или недостатъчно.
Давам ви малък откъс за вас, а аз, както всяка Коледа, ще отворя екземпляра на баща ми на “Хвърчащата класна стая“, който той е четял, когато е бил на 10 години…
„Навън валеше сняг. Коледа се усещаше във въздуха. Човек можеше вече буквално да я подуши. Повечето от учениците тичаха из парка, замеряха се със снежни топки или дебнеха някой да се зададе замислен по алеята и разтърсваха с всички сили дърветата така, че снегът се свличаше тежко от клоните. Стогласен смях изпълваше градината.“
…
„Бе вече късно следобед; минаваше пет часът. Снегът бе престанал. Но по небето бяха нависнали тежки облаци, жълти като сяра. Зимната нощ се спущаше над града; бе една от малкото, една от последните вечери преди най-хубавата вечер в годината, вечерта срещу Коледа.
Човек просто не можеше да вдигне очи към който и да било от прозорците на многото сгради, без да помисли за това, че след няколко дни запалените свещи по елхите ще свеждат поглед оттам към тъмните улици. И че тогава той ще си бъде в къщи, при своите родители, под своята собствена елха.
Осветените витрини бяха окичени с борови клонки и стъклени украшения. Натоварени с пакети, възрастните сновяха от магазин до магазин и лицата им имаха необичайно тайнствен израз.
Във въздуха се носеше уханието на медени сладкиши, сякаш улиците бяха павирани с гях. Петте момчета тичаха нагоре по стръмното.“
…
Не се подвеждайте. „Хвърчащата класна стая“ не е само за сняг и коледни украшения, а роман за приятелството, честността, смелостта, искреността, коледните добрини, обичта към семейството…
Весели празници на всички!