Защо не казах нищо за кампанията с духчето и динята (а.k.a Направи го за България)

Виж още

Давайте лимоните!

Давайте лимоните, ама от истинските, сочните, жълтите, ароматните, пораснали...

Когато Деми Мур срещна Мария Бакалова…

Има истинска Пепеляшка и нейното име е Мария Бакалова....

Сезонът на книгите

Най-сладкият миг е когато най-сетне си успял да наместиш...

Сподели

В нашата рОдина в последно време се надигат едни много странно гласове, които се опитват да ни върнат в 1920-та година.

Един иска да забрани абортите. Друг превръща раждането на децата в полусмешна – полутъжна кампания, в която лайковете, големите гърди и коледния подарък за майка ми трябва да са ми водеща причина да имам деца.

Цялото това бъркане в гащите на жените – за мъжете никой никога не говори, е отвратително и гнусно. Намирането на мъж, на когото да се довериш, откогото да решиш, че искаш да имаш деца и да заченеш от него, е абсолютно лична работа. Не е на обществото.

Ако на обществото му пукаше за моите деца, нямаше да се държи така, сякаш мрази всичко, чиито крака не стигат до пода – от продавачките в магазина за играчки до общинарите, които оставят счупените пързалки неремонтирани и тротоарите неоправени.

Освен това, припомням, детето е доживот. Най-голямото щастие, но и най-голямата отговорност. И не всеки път получаваш лайкове. Често получаваш уволнение, защото както вече казах, ние тук децата си ги мразим. Мразим и хората, които се грижат за тях – и родителите им, и учителите им.

Караме ги да се извиняват, че детето им плаче, да се извиняват, че се опитват да възпитавт. Наричаме майките „бегемами“, а учителките (защото никога мъж не се наема с тази важна задача) „даскалици“.

На нас не ни пука за децата на България, а Иванаиандрей седнали да ме убеждават да раждам още.

Не, хора, ако ще родя, ще е заради моето си семейство. Не ме надъхвайте с обществени лозунги, а надъхайте обществото, че децата са добро и благо. Че това ни е бъдещето, утрешните ни лекари, кметове и водопроводчици. И трябва да ги пазим  – поне тези, които са ни останали, а не да ги пребиваме, да ги убиваме докато чакат лекарства и да уволняваме майките им защото на някой му омръзнало, че майката отсъства.

Никакви кампании не могат и не трябва да ме карат насила да си давам тялото и живота, ако не искам.

Прави ли ви впечатление, че нито една жена не е в основата на тия малоумни кампании? Защото жените знаят.

Мъжете обаче, вместо да ни гледат нашите утроби, да вземат да се видят как карат автомобили, как се пребиват, как не се грижат за здравето си, как умират от рак, защото не обичат да ходят на лекар, как влачат шкембета като бременни, ама не са, заради които получават инфаркти на 40 години и как пушат и пият (Иван и Андрей самите много имат да разказват за това) и как умират много по-рано от жените.

Както написах и в материала ми по темата (цяла година по-рано от тоя шум) – „Трябва не само да раждаме повече, трябва и да умираме по-малко“.


И понеже се ядосвам ужасно много, избягвам да хабя енергията си в писане, когато нещо ме ядоса. Само си седя, събирам си яда и съм с повишено внимание. Реши ли наистина някой да се разпорежда с моето или на дъщеря ми тялото, тогава.

Засега общия шум е достатъчен, че и аз да блея в общия хор. П0-важно е да реагираме наистина, когато се наложи.

А да, последно, че забравих. Докато правеха само общо кръщене, беше симпатично. Като почнаха да се правят на интересни Иваниандрей с псевдовайръл кампании, които генерираха повече омраза, отколкото нещо друго, всичко изпростя.

Великолепната снимка, с която си илюстрирах поста, е на Ozone.bg, чиито творчески отдел заслужава аплодисменти за поредицата от актуални промо кампании, които пускат през последните месец.