Отблизо: От “Не играйте повече това!” до “Гледам, без да откъсна поглед”

Винаги ми е много любопитно да гледам пиеса, за която има крайни отзиви. Само под един пост в страницата на “Отблизо” можем да прочетем и “Не играйте повече това!”, и “Гледам, без да откъсна поглед!”

Чудесно, казах си, значи скучно няма да е в никакъв случай. Нагласих се, гримирах се, облякох се, детето попита “Ама ти ли ще играеш в театъра, че толкова хубава се правиш” и се отправихме с мъжа ми към Театро отсам канала. 

Салонът беше пълен, търпението ни беше на изчерпване и за доброто ми настроение не помогна господинът с шапката с козирка пред мен. Успях да се преместя и представлението започна. 

“Отблизо” е пиеса, която нашата публика всъщност познава. През 2011 е играна с друг състав, а през 2004 е сниман и филм по пиесата с участието на Джуд Лоу, Джулия Робъртс, Натали Портман и Клай Оуен. 

В “Отблизо” в сегашния състав играят не по-малко популярните у нас Александър Сано, Луиза Григорова – Макариев, Башар Рахал и Любомира Башева. 

Две двойки в променлив състав, които търсят през умовете, телата и сърцата си пътя към любовта такава, каквато я разбират. Понякога жестоки един с друг, понякога открити до болка или потайни и двулични, четиримата герои разказват истории, в които всеки може да се припознае в един или друг период от живота си. 

Макар да е писана през 1997 година, в настоящия прочит на режисьора Антон Угринов и сценографката Елис Вели има съвсем съвременни елементи като изпъстрен с мръсни думи и емотикони на патладжани чат, прожектиран на огромния екран в дъното на сцената, като този момент се превръща в завръзката на действието и последвалите любовни несполуки на героите

Всички диалози са съвсем натурални и без свян описват отношенията между мъжете и жените такива, каквито ги познаваме извън сцената. Не се спестяват нито слабостите, прикрити зад силни крясъци, нито огромното значение, което има сексът в уравнението, наречено любов между двама (или пък четирима души). 

Приятно беше да открием, че музиката в постановката е авторска, на Калин Николов. Пуснахме си Шазам, за да засечем едно от парчетата от пиесата. Вместо чужд изпълнител, както очаквахме, се отвори плейлистът на пиесата в Спотифай. Чудесен подход. 

Декорите – едновременно аскетични и поливалентни, се превръщаха от пейка в спалня, от фото-студио в лекарски кабинет, а фото екрана в дъното и подчертаваше действието на преден план и отваряше втори план в дълбочина, за да обогати нужното внушение за тайни и лъжи, оплели любовта на актьорите. 

Дали ми хареса пиесата? Да, защото текстът и темата са актуални, хрупкави, открити. И не, защото текстът и темата са прекалено актуални, прекалено хрупкави, прекалено открити. Мога да разбера и хората, които не са откъсвали поглед от сцената, мога да разбера и онези, оставили мнението, че тази пиеса е по-добре да не се играе. 

Е, препоръчвам ли ви да гледате “Отблизо”? Разбира се! Никога не разчитайте на друг да оформя мнението ви за изкуството. То съществува, за да предизвиква границите ни. А на всеки са различни и това му е хубавото. 

Следващите представления, за които има билети, можете да следите тук >>>